Вместо реквием за Георги Байданов

На 16 юли 2017 година, Стара Загора се прости с един от преданите си синове, останал ú верен и влюбен в нея до последния си земен миг – Георги Байданов!

На опелото в Катедралния храм „Св. Димитър“ извършено от четирима свещеници, дойдоха да се простят десетки негови ученици и приятели. До последния му пристан беше изпратен заслужено с дълги аплодисменти.

[ad id=“225664″]

Георги Байданов – една легенда в просветата на Стара Загора премина в отвъдното и остави най-ярките дири в сърцата и душите на близо три поколения – от баба до внуче – все ученици от гимназия “Христо Ботев“!

Урокът по химия, в който формулите и валенциите имаха най-интересното определение с езика на метафори и сравнения, правейки ги удобни и достъпни за разбиране и научаване, се усвояваше в едно с обоснованите доводи и факти от убедителни примери за етичност, морал и достойнство.

Целият му педагогически опит е фокусиран върху строгостта и взискателлността към младите хора, за да създаде у тях и да издигне на пиедестал честността, трудолюбието, скромността, уважението и толерантността… Енциклопедична личност, еднакво добре владееща науката, изкуството и човеколюбието… Беше наследил възрожденския дух на предците си с целия консерватизъм на възпитанието, получено от майка му, дядо му и баща му. Живееше скромно и аскетично. Години наред в оскъдица, защото събираше парите от скромната си учителска заплата, за да преоткрие света във всичките му дестинации в четирите посоки на света… А в края на живота си събираше всяка стотинка, за да се грижи за свой болен ученик в продължение на 5-6 години.

Мнозина знаят историята на Емил Пионов, който като студент отключва заболяване и след загубата на родителите си попада в обсега на т.нар. “имотна мафия“, която за кратко време му отнема жилището, за да го настани да живее в изоставена каравана в горите над Аязмото, без средства, без документи… И един ден Байданов среща Емил – гладен, занемарен, болен… А в това време вече самият Байданов е пенсионер и работи в училищния стола, за да помага, безвъзмездно, на кухненския персонал при почистването и изхвърлянето на казаните с отпадъци.

[ad id=“225664″]

След срещата с Емил започва да събра в буркан недокосната от децата храна и я носи вкъщи. Всяка сутрин в 6 часа Емил чука на вратата му и Байданов го посреща в малката кухничка. В един голям тиган, накъсва на залъци цял хляб, залива го с манджичката от стола и го слага да заври на котлона. Още горещо Емил го изяжда и си тръгва по пътя… и така всяка сутрин в продължение на близо 6 години! През това време Байданов започна да търси начин на Емил да му бъдат издадени лични документи, да му бъде уредена пенсия, явяване пред ТЕЛК и поредица от тежки административни задача, които чужд човек трудно може да направи за някого, без да е специално оторизиран за това. Междувременно откри родственик на Емил, който дойде до Стара Загора, подписа документите, минаха през съда, Байданов получи попечителството над Емил и родственикът си замина по пътя. А Байданов продължи да се грижи. Следваха няколко много тежки години, през които с неимоверни усилия той успя да настани Емил в дома за душевно болни в Радовец.

[ad id=“225664″]

Искам да ви разкажа още за това настаняване. Но преди това ще се върна малко назад. Когато Байданов успя да възстанови документите на Емо и отидоха да получат пенсията му, вече с натрупване – някъде около 360 лв. Байданов му ги подава и влиза, за да уреди още някакви документи. Когато излиза от учреждението вижда, че Емо вече е срещнал „приятелите“ си, които са го довели до просешка тояга и вече са успели да му вземат пенсията до стотинка!!! След този случай Байданов се разпореждаше с пенсията. Всяка сутрин, когато Емо си изяждаше порцията от големия тиган, той му даваше и 2 лв. за цигари. Всичко това пунктуално биваше описано на голяма амбалажна хартия ден по ден… Остатъкът от пенсията внимателно се събираше. И когато вече се обадиха от дома в Радовец, че Емил може да бъде приет – бяха събрани парите за такси до там и за закуска по пътя. Доброволец за таксито се оказа мой познат, който в последния момент имаше ангажимент, но прати своя колега Цветомир, който срещу сума, покриваща само разходите за горивото ни закара. Качихме Емил на таксито и потеглихме за там. Спряхме да пием кафе в Тополовград и без да спираме повече се озовахме в Радовец. Там ни посрещна гостоприемна управителка, която възкликна: “Господин Байданов, вие сте втория случай в цялата ми дългогодишна практика, чужд човек да настанява самотен болен в институцията. Това е много трудоемко и сложно. Прекланям ви се!“ И имаше защо – Байданов премина през тежки процедури с органите на съда, на ТЕЛК – влизаше в административни и съдебни институции и учреждения и навсякъде го посрещаха негови ученици и всички до един му съдействаха, тъй като познаваха пословичната му честност, всеотдайност и безкористност и бяха сигурни, че никога не би злоупотребил!

Гинка Михайлова;

 Препечатка от dolap.bg