Вносът на руски петрол расте въпреки европейските санкции

Русия е продала рекордно големи количества суров петрол и петролни продукти в Европа, показва анализ на Методи Владимиров и Костанца Ранкелова от Центъра за изследване на демокрацията, публикуван в Euractiv. Притежаваните от Русия или зависимите от нея рафинерии в Централна и Източна Европа сега преработват 100 % руски суров петрол, а общите доставки на руски суров петрол за ЕС са се увеличили с 20%.

В България вносът на нефт също бележи ръст от началото на годината. Количеството внесен суров петрол е с над 30 на сто повече в сравнение със същия период на миналата година. Цената на руския петрол продължава да е по-ниска, но това не се отразява върху крайните цени на горивата в България.

Ембаргото

В началото на юни Съветът на Европейския съюз прие окончателно шестия пакет от санкции срещу Русия, с който се налага ембарго върху вноса на петрол. С него се въвежда почти пълна забрана за вноса на руски суров петрол и преработени петролни продукти. Ембаргото предвижда временно изключение за някои държави, сред които и България.

Планът за изпълнение на санкциите залага поетапно прекъсване на доставките на суров петрол в рамките на 6 месеца и прекъсване на доставките на петролни продукти в рамките на 8 месеца.

За България има специална дерогация за внос на суров петрол с танкери, както и за доставка на петролни продукти за „ограничен период от време“. Тя ще важи до края на 2024 г.

Вносът расте

На фона на декларираните петролни санкции срещу Русия, данните показват, че вносът на руски петрол в Европа расте. Това се случва и в България. „Руските рафинерии в Европа се запасяват и купуват масово на ниски цени“, каза за Свободна Европа Мартин Владимиров.

Данните за вноса на петрол, публикувани от националния статистически институт (НСИ) за първите четири месеца на годината показват ръст от над 30 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Най-сериозно е увеличението през април, когато внесените количества са с над 70 на сто повече в сравнение със същия месец през 2021 г.

По данни на Министерството на финансите основен дял във внесените обеми в периода януари – април заема вносът на суров петрол с произход Русия – 71,1 %, като в сравнение с периода януари-април 2021 г. внесените количества с произход Русия нарастват с 65,5 %.

Според източници на Свободна Европа през май и юни също са внесени по-големи количества руски суров петрол.

Цената

Руската рафинерия „Лукойл Нефтохим“ е основен производител на горива в България. Традиционно тя преработва предимно руски петрол. По-ниските цени на суровината обаче не водят до по-ниски крайни цени на горивата. Причината е, че рафинерията „Лукойл Нефтохим“ не търгува директно с тях, а само преработва петрола „на ишлеме“. Разликата в цените се губи в сложната схема от свързани руски фирми, чрез които горивата в България стигат до крайния потребител.

Непосредствено след руската инвазия в Украйна цената на руския петрол се срина. Към началото на юли цената му на барел продължава да е с над 30 долара по-ниска в сравнение с петрола сорт Брент. Според Мартин Владимиров вносителят на суровия петрол, „Литаско“, която е дъщерна компания на „Лукойл“, генерира печалба в рамките на 180-200 млн. евро месечно.

В момента рафинерията „Лукойл“ работи с пълен капацитет, пише в отчета на дружеството. Според ръководството на компанията „увеличаването на обхвата на международните санкции срещу руския износ и финансовия сектор може да повлияе негативно на дружеството“.

На този фон „Лукойл Нефтохим Бургас“ отчете печалба от 67 млн. лева за 2021 г., което означава около 7 млн. лева корпоративен данък.

През юни „Демократична България“ поиска да се създаде временна анкетна комисия, която да разследва дейността на „Лукойл Нефтохим България“. „На входа и изхода на „Лукойл Нефтохим“ стои компанията „Литаско“, която продава на рафинерията петрол Уралс на цена с 35 долара на барел по-висока от пазарно постижимата. В резултат на това пряката загуба за българските потребители е в размер на над 200 млн. лв. месечно“, каза депутатът от коалицията Ивайло Мирчев.