Внучката на нацисткия изверг

Името на Амон Гьот е познато по цял свят – от филма на Стивън Спилбърг „Списъкът на Шиндлер“. В него се разказват истинските истории на двама мъже: Амон Гьот, който садистично убива концлагеристи, и Шиндлер, който успява да спаси живота на стотици евреи, укривайки ги като работници в своята фабрика за емайл. Израел присъжда на Шиндлер почетното звание „праведник на народите“, а Амон Гьот е обесен през 1946 година в Полша.

„Дядо ми щеше да ме застреля“

В съзнанието на повечето хора, гледали филма на Спилбърг, е останала запечатана една сцена: как комендантът Амон Гьот стреля от балкона на вилата си по евреи. Просто така – за удоволствие. Въпросният подофицер от СС още приживе е смятан за символ на садистичния убиец. Дженифер Тееге е негова внучка. Истинският ѝ баща е нигериец, а майка ѝ – германка. Дженифер е отраснала в приемно семейство. В началото я посещавали майка й и баба й, но по-късно контактът е прекратен. На 38-годишна възраст тя случайно открива една книга, на чията подвързия има снимка на майка ѝ. Книгата била посветена на коменданта на концентрационния лагер „Плашов“ Амон Гьот и неговата дъщеря Моника – майката на Дженифер Тееге.

С помощта на журналистката Никола Зелмайер Дженифер написва книга, която носи заглавието: „Амон. Дядо ми щеше да ме застреля“. Това е интимен разказ за съдбата на Дженифер и опита ѝ да разкрие своята идентичност. Става дума и за премълчаваните след войната истини за националсоциализма – мълчание, чиито последствия се усещат до ден-днешен.

„Признайте си за миналото!“ – този призив отправяха навремето младите към всички онези, които бяха живели по време на националсоциалистическия режим. Но, както пише журналистката Зелмайер, все още „има мнозина, които не знаят с какво в действителност са се занимавали дядовците им по време на войната“. Сред децата на известните националсоциалисти има мнозина, които се люшкат между възхвала на своите предци и безгранична омраза към родителите си. Синът на Хитлеровия заместник Рудолф Хес например цял живот полага усилия да реабилитира баща си. Правнучката на Херман Гьоринг обаче се подлага на стерилизация – за да „не се пръкне още едно такова чудовище“. Майката на Дженифер – Моника Гьот, явно е разкъсвана от същото противоречие. Тя дава множество интервюта, в които надмощие взима ту опитът да оправдае баща си, ту омразата към него.

„Олицетворение на злото“

„Много е лесно да се дистанцираш от едно тъй крайно олицетворение на злото, каквото е Амон Гьот, и да кажеш: аз съм друг човек“, казва Дженифер Тееге. Тя проучва историята на своя произход, разглежда снимките на своята баба, която временно е живяла с Амон Гьот в неговата вила край концентрационния лагер „Плашов“. Пътува до Краков, до мястото на престъпленията на своя дядо, среща се със съвременници, чете всичко, което може да намери за нацисткото минало, разговаря с психолози. „Човек първоначално не вярва, че нещо, за което не говори, може така мощно да влияе на психиката му. В моя случай мълчанието имаше разрушително въздействие“, казва Дженифер. Дълго време имала тежки депресии, но днес, след като вече е проучила из основи историята на своето семейство, вече се чувства значително по-добре. Има вече и планове за бъдещето. Иска да посети Нигерия – родината на своя истински баща.

Jennifer Teege / Nikola Sellmair: „Amon. Mein Großvater hätte mich erschossen“. Rowohlt-Verlag

Автор: С. Хофман, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел

Източник: Дойче Веле