Войната и традиционните (руски) ценности. Кратка енциклопедия на клишетата

Самонарича се: &“втората армия в света&“, &“армия-освободителка&“. Вече почти година безуспешно се опитва да унищожи Украйна като независима държава. Към края на 2022 г. по данни на ООН в Украйна има 6884 загинали и 10 947 ранени цивилни граждани. В действителност броят на загиналите вероятно ще бъде много по-висок, тъй като много съобщения за жертви все още очакват официално потвърждение. В самата Русия, под заплахата от административна и наказателна отговорност, е забранено да се вижда причинно-следствена връзка между инвазията на руската армия в Украйна и смъртните случаи на цивилни граждани там. Това се нарича &“дискредитиране на руските въоръжени сили&“. Според последните оценки &“освободителната армия&“ е загубила около 180 000 убити и ранени войници при пълномащабното руско нахлуване в Украйна.

Доктрина, разработена през 2000-те години от Кирил Гундяев (вж. Патриарх), когато той е митрополит от Руската православна църква, и някои други интелектуалци на Църквата. Привържениците на атомното православие твърдят, че ядрените оръжия са необходими, за да се „“съхрани Светата Русия и да се подготви Второто пришествие“.

Масово шествие с портрети на близки, участвали във Втората световна война. Първото шествие на т.нар. Безсмъртен полк се провежда в Томск на 9 май 2012 г. по инициатива на журналисти от независимата телевизионна компания ТВ-2. Две години по-късно, подготвяйки се за честването на 70-годишнината от Деня на победата (срещу нацистка Германия), руските власти поемат БП под своя юрисдикция, тъй като идеята е много добра, а президентската администрация не е в състояние да измисли нищо свое за повода. Оттогава БП се провежда задължително и за сметка на бюджета във всички руски градове. Шествия има и в 80 държави по света – от Албания и България до Южна Африка. В началото на 2023 г. се очакваше на 9 май по улиците да бъдат изнесени портрети на загиналите по време на опита за окупация на Украйна, включително на престъпници, вербувани от частната армия &“Вагнер&“. През април властите обаче решиха да отменят шествието на БП в цялата страна &“от съображения за сигурност&“.
Виктор Мучник, бивш главен редактор на ТВ-2, която беше закрита от руските власти, смята, че властта се притеснява не за сигурността на своите поданици при евентуален терористичен акт, а от пацифистка акция с голям отзвук, която ще навреди на &“имиджа&“.

Геополитическа общност, в която големият руски &“брат&“ има изключителното право за насилие срещу своите &“роднини&“. Примери: изтребването на казаците през 20-те години на ХХ век, Голодомор в Украйна, депортирането на германци, чеченци, кримски татари, българи и други народи по времето на Йосиф Сталин, разстрелът на унгарци в Будапеща по заповед на Никита Хрушчов, съветските танкове в Прага през 1968 г., клането в Тбилиси при Михаил Горбачов./p>

С разпадането на СССР “братските народи” се надяват, че най-накрая ще бъдат оставени на мира, но това не се случва. Руските президенти продължават традициите: Борис Елцин (първата и втората чеченски войни), Дмитрий Медведев (нахлуването в Грузия през 2008 г.) и Владимир Путин – &“руската пролет&“, &“специалната военна операция“).

Основна ценност, полята с кръвта на 27 милиона граждани на СССР. В светлината на тази статистика лозунгът &“Можем да го направим отново&“ звучи особено цинично.

Дискредитация на руските въоръжени сили – нов член в руския Наказателен кодекс от 25 март миналата година. Само седмица по-късно руската армия напуска град Буча в Киевска област и целият свят изтръпва от снимките на убити цивилни по улиците. В същия ден, след публикуването на снимки и видео доказателства за извършени военни престъпления, руски представители заявяват, че &“всичко това са фалшификати&“: руската армия не е убила никого, а западните журналисти нарочно са разпръснали труповете по улиците, за да дискредитират руските въоръжени сили. Като цяло &“това не са трупове, защото се движат&“.

Геният на писателя Фьодор Достоевски, който всекидневно вдишва миазмите на Санкт Петербург приживе, създава образи на Русия и &“руската душа&“, които шокират целия свят. Славянофил до мозъка на костите, той нанася незаздравяваща рана на руските западници (западничеството е философско и социално движение, което се развива през 30-те и 50-те години на XIX век. Западниците са за премахване на крепостничеството и искат Русия да се развива по западноевропейски път – б.р). При това със собствените им оръжия. Европа, добре подготвена от Ницше, е възхитена от разплакания Расколников в романа “Престъпление и наказание” и братя Карамазови. И ако Европа се възхищава от нещо руско, то веднага става ценност 1:0.

виж Г*З)

Бездуховен, разпадащ се, колективен (според главната редакторка на руската телевизия RT Маргарита Симонян и други пропагандатори). Разлагащият се Запад е една от основните ценности. Терминът е измислен в средата на XIX в. от критика Степан Шевирев, който сравнява западната цивилизация с разлагащ се труп, осмивайки не само западниците, но и колегите си славянофили. Образът на „гниещия Запад“ очарова много руснаци, особено тези, които никога не са ходили в Европа. Тези, които са го правили обаче, само са се подсмихвали: „Не без тъга се разделих с този гнил Запад, толкова чист и пълен с удобства, за да се върна в тази обещаваща бъдещето мръсотия на скъпата родина“, съобщава руският поет Фьодор Тютчев в писмо до съпругата си за завръщането си от Европа.
Когато след Втората световна война Сталин се скарва с последните съюзници от антихитлеристката коалиция, мемоарът за „упадъчния Запад“ се използва с нова сила. Това означава „буржоазия“, „алчност“ и „излишък“. И в същото време този „упадъчен Запад“ остава икономически еталон, който трябва да бъде „настигнат и изпреварен“.
В известен смисъл Русия успява. След като Съветският съюз се разпада, на негово място (по думите на дисидента и писател Владимир Буковски) много бързо се появява гнилият капитализъм с всичките му атрибути: гангстери, проститутки, корумпирана полиция. През 90-те години на миналия век малцина в Русия се оплакват от Запада, защото дори носителите на високата руска духовност с удоволствие получават стипендии по програмите на финансиста и милиардер Джордж Сорос, а най-войнствените герои на днешната пропаганда (като споменатата Симонян и др.) учат учат журналистика в западни университети.
Скоро след идването на Путин на власт се оказва, че Западът продължава да гние, сякаш нищо не се е случило. Той гние, защото в него няма руски ценности (вж. всички останали статии в речника). Той гние, защото позволява еднополови бракове и има Кончита Вурст. Западът се осмелява да прави забележки на руския президент и се опитва да наложи на Русия ненужни принципи като свободата на словото или правата на човека. И макар че средностатистическият руснак днес всекидневно използва безброй западни изобретения и проекти, гледа западни филми, носи западни дрехи и копнее да прекара ваканцията си в някоя западна страна, той твърдо знае, че Западът е лош. Той е бездуховен (вж. духовност), не разбира какво са семейните ценности (вж.), обича либерализма и смяната на режимите. Западът е царството на индивидуализма и затова „колективният Запад“ е особено опасен за Русия.

В допълнение към териториите на самата Руска федерация пропагандаторите на сегашния режим на Путин включват всички анексирани, окупирани и контролирани от Русия територии, както и онези територии, които Русия би искала да анексира и окупира.

Еуфоричното състояние на руските патриоти и техните шефове, предизвикано от безнаказаното присвояване на чужда територия – украинския полуостров Крим – през 2014 г. Използва се като парола за разпознаване на свои и за идентифициране на национални предатели.

Една от последните ценности, задържащи цял корпуса на Русия. Известна е още като частична мобилизация (чмобилизация), извършена през септември-октомври 2022 г. след отстъплението на „втората армия в света“ от украинския град Херсон, и могилизация – заради огромните загуби сред мобилизираните, доста от които набързо са изпратени на фронта почти без подготовка.

Измислено от Фьодор Достоевски. В романа „Бесове“ революционерът Шатов патетично възкликва: Знаеш ли кой на цялата земя е сега единственият „богоносен“ народ, дошъл да обнови и спаси света в името на новия Бог… Знаеш ли кой е този народ и как се казва той?“
Сто години след Достоевски друг велик руски писател, Венечка Ерофеев, извежда формулата на богоносния народ в произведението „Москва-Петушки“: „Но какви очи има моят народ! Те постоянно са свити, но – никакво напрежение няма в тях. Пълно отсъствие на всякакъв смисъл – но каква сила! (Каква духовна сила!) Тези очи няма да се продадат. Те няма да продават и няма да купуват. Каквото и да се случи със страната ми, в дни на съмнения, в дни на дълбок размисъл, във времена на изпитания и трудности, тези очи няма да мигнат. Всичко това е Божия роса за тях…“.
До 2022 г. богоносната нация е натрупала такъв запас от „духовност“, че е решила да го сподели с Украйна, която е направила цивилизационен избор в полза на „бездушния Запад“.

Въображаема територия, населена с руснаци, които страдат от „украинските нацисти“. Далечен прототип на Новорусия е „Свещената земя“ – Палестина – където през Средновековието рицарите кръстоносци отиват, за да освободят своите братя християни от властта на злите езичници. Това благородно намерение дава на кръстоносците моралното право да убиват и грабят жителите на Светите земи, без да се интересуват особено от това кои са те: „свои“ братя християни или лошите езичници. През хилядите години оттогава малко се е променило в съзнанието на военнопрестъпниците.
Борис Херсонски, поет от Одеса, разказва за интервю с военен, който се е върнал в Руската федерация от Донбас през 2014 г. По някаква причина боецът сравнява Донецк с Йерусалим. А когато журналистът го пита дали е виждал фашисти в Донбас, той отговорил:
– Виждате ли. Ние винаги сме воювали с фашисти. Обичаме да наричаме тези, които убиваме, фашисти.

„Русия, ти си цялата целувка в студа“, пише поетът Сергей Есенин. Но не просто целувка. Русия се нарежда на първо място сред развитите страни по дял от населението, което живее без канализация. „Съоръжения“ в двора имат 35 милиона граждани, така че през зимата е време те да закалят най-интимните части на тялото си. Мнозина вярват, че всекидневните разходки „до тоалетната“ са не само полезни, но и духовно значими, защото по този начин човек се доближава до природата.

През втората половина на XIX в. в Русия се говори много за „особен път“ (вж. Достоевски), но революцията потушава тези размисли, унищожавайки почти всички техни носители. Един от малкото оцелели е философът Иван Илин, който приветства германския фашизъм и мечтае за неговото руско въплъщение.
Днес идеите на Илин се изказват от президентската трибуна и оттам (съвсем логично) се чуват думи за „особения път на Русия“.
На пръв поглед тази „ценност“ може да изглежда безобидна. Но се получава така, че щом една страна обяви своя „особен път“, тя веднага се сблъсква с множество врагове и препятствия. По същество за такава държава целият свят е препятствие и враг. И ако се продължи по специалния (особен) път с особена упоритост, този път рано или късно води до Хага или Нюрнберг.

Тежка форма на психопатия, характеризираща се със склонност към насилие и готовност за убийство в името на „свещени“ символи: родина, църква, държава, президент, история, ветерани, традиции – повод за внезапна агресия от страна на патриотите може да бъде почти всичко, защото не се знае какъв цвят лентички ще бъдат обявени за „свещени“ утре. Затова е по-добре да се стои настрана от тях. Въпреки че това не гарантира безопасност, както видяхме в Украйна.

Основното и най-агресивно клише на днешна Русия. Победата над Германия, извоювана от СССР като част от антихитлеристката коалиция, още от времето на Сталин се представя като изключителна заслуга на съветския народ и „армията-освободителка“. В резултат на това пренебрежително отношение към бившите съюзници Путин отбеляза 75-годишнината от Победата без представители на САЩ, Англия и Франция. Президентите на Абхазия, Южна Осетия, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Узбекистан и Сърбия разведриха самотата му, като пътуваха до Москва, за да гледат заедно военния парад на Червения площад.

Поръчител на концепцията „духовни ценности“. През 2012 г. той се оплаква от техния недостиг пред Федералното събрание. По това време руският президент има почти всичко, включително дворец в Геленджик, и само духовността силно му липсва. С подобен проблем се сблъсква и героят от романа на Виктор Пелевин „Поколение П“, криминалният авторитет Вовчик Малой, който се кани да поръча на московска рекламна агенция концепция за руската идея: „Имахме православие, самодържавие и националност. След това имахме този комунизъм. А сега, когато той свърши, изобщо няма такава идея, освен кинти… Напишете ми руска идея с размер около пет страници. И по една кратка версия на всяка страница. Така че да е реалистично, без глупости. Така че да мога да накарам някой чуждестранен п*****с – бизнесмен, певец или някой друг – да я използва. За да не си мислят, че ние тук, в Русия, просто сме откраднали пари и сме сложили стоманена врата. За да се чувстват толкова шибано духовно, както през 1945 г. при Сталинград, разбираш ли?”.

Семейството е сплотено от домашно насилие. Трудно е да се каже колко силна е тази връзка, тъй като статистиката е скрита от очите на смъртните. Жертвите рядко съобщават за инцидентите в полицията, а напоследък дребните домашни побои дори не са престъпление. По някаква причина средно 68 от 100 брака се разпадат в Русия и само 38 в „бездушната“ Германия.

Геополитическа катастрофа от началото (1922 г.) до края (1991 г.). Уникална държава, която през всичките години на своето съществуване тормози своите граждани – за това, че те: са вярвали в Бога, притежавали са частна собственост, имали са благороднически произход и роднини в чужбина, не са искали да дават безплатно зърно на държавата, слушали са джаз, слушали са западни радиостанции, чели са забранени книги, носели са дънки, били са евреи, чеченци, германци, кримски татари, десни укриватели, леви укриватели, хомосексуалисти, украински националисти, арменски националисти, грузински националисти, агенти на полските, германските, японските, английските, турските и други разузнавателни служби или просто са били заловени от полицията по време на обиск. „Който не съжалява за разпадането на СССР, няма сърце.“ – Путин по време на интервю на живо с лидера на рокерския клуб “Нощни вълци”, известен с прозвището Хирурга, през 2010 г.

Последният аргумент на патриотите. 1420 ядрени бойни глави. А после са ракетите – SS-25, SS-27 и, разбира се, „Сатан“ (на руски: Р-36М2), благословени от специално поканени свещеници от Руската православна църква, които „освещават“ въоръжените сили на Руската федерация. Застанали в готовност, те са на фона на традиционните ценности. Това са такива кръстове, в сравнение с които всички останали са дреболии, защото само с ядрени оръжия държавата може да си позволи всичко.
Това демонстрира Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, в речта си пред участниците в образователния маратон „Знание“ на 25 април 2023 г. в Москва: „За съществуването на Русия като най-голямата държава на планетата ядрените оръжия имат неизменна стойност. Може да има различно отношение към самите ядрени оръжия и към оръжията като цяло, но въпреки това ние разбираме, че в съвременния свят ядрените оръжия за нашата страна имат значението на самата ценност, която държи държавата заедно“, просвети Медведев аудиторията.

Странни и зловещи символи на „специалната операция“. От година насам политолози и психиатри си задават въпроса защо тези две букви от латинската азбука са залепени върху военните автомобили, които унищожават Украйна под претекст за защита на руския език и неговите носители. Съществуват много версии: Z-зомбификация, Zlo, Zalupa Vlasta. Историк-патриот от Урал стига до извода, че буквата Z „не е латинска, а староруска буква“. Символите Z и V „не са нови за нас, те изобщо не са пронатовски и прозападни“, твърди той.
Използването на тези букви от Министерството на отбраната и Министерството на културата на Руската федерация отваря пространство за въображение и полет на фантазията. Едно възможно обяснение е, че Z и V са избрани също толкова случайно, колкото и буквата, дала името на комедията на режисьора Леонид Гайдай „Операция Ы“. Според сюжета Ы е предложена от героя на Никулин Балбес за име на „специалната операция“ по обир на склад:
– Защо „Ы“? – пита той.
– За да не го отгатне никой! – отговори Глупакът.