„Война за правила“. Какво искат практикуващите нелекарски медицински професии и защо това засяга всички

Здравните журналисти с по-дълъг стаж могат да ви разкажат, че за намаляване броя на медицинските сестри в България се говори интензивно откакто през 2003 г. беше създадена съсловната организация на професионалистите по здравни грижи.

Понятието „криза“ навлиза в темата преди около десетилетие. За този период работещите в системата медицински сестри са намалели почти наполовина. В другите професии в сферата на здравните грижи – акушерки, рехабилитатори, лаборанти – намалението е по-малко драстично и затова по-рядко дискутирано, но тенденцията е сходна.

Не уникален проблем, а уникално неглижиране

Недостигът на медицински кадри е сериозен проблем в Европейския съюз. В годишния доклад „Здравето отблизо“ за 2024 г. 20 държави членки съобщават за недостиг на лекари, а 15 – на медицински сестри през 2022 и 2023 г. У нас картината е по-особена, тъй като по отношение на общото осигуряване с лекари страната ни поддържа средноевропейски нива.

Недостигът на медицински сестри обаче представлява сериозно предизвикателство за здравната система. Според доклади на Съвета за икономически анализи и данни на Националния статистически институт (НСИ), в страната има значителен недостиг на медицински сестри, който надвишава 16,900 души към 2021 г.

Причините за този дефицит са разнообразни и включват както демографски, така и икономически фактори.

Застаряването на населението в България води до увеличаване на нуждата от медицински грижи, а в същото време ниското заплащане и ограничените възможности за професионално развитие карат много медицински сестри да емигрират в страни с по-добри условия на труд и вредят на интереса към професията у младите хора. Според статистиката, средната месечна заплата на медицинска сестра в България е значително по-ниска от тази в повечето страни в ЕС, което стимулира миграцията.

Същевременно образователната система в страната не успява да подготви достатъчно медицински сестри, като към 2021 г. броят на завършилите медицински сестри е едва 720 годишно. Около 65% от тях обаче не остават в системата на здравеопазването, обяви днес председателката на БАПЗГ Милка Василева.

„От десетилетия обаче не се обръща достатъчно внимание на този проблем“, подчерта Василева.

Ясни правила, равнопоставен диалог

„Настояваме за ясни правила за следдипломно обучение, кариарно развитие и условия на труда“, обявиха днес представителите на трите съсловни организации. Те настояха и за равнопоставеност в диалога с институциите.

„Недопустимо е, че се вземат решения за професиите ни без да сме изслушани“, заяви Лиляна Петрова, председател на БАПФ. Тя припомни, че проблемът отдавна не се изчерпва с ниските заплати на специалистите, но и все с по-ниския престиж на професиите, който е основна причина за липса на интерес от младите хора да се обучават и развиват в сферата.

Сериозен проблем е и неравномерното разпределение на специалистите в различните региони на страната.

Докато в големите градове като София, Пловдив и Варна ситуацията е относително по-добра, в отдалечените и слабо населени райони недостигът е критичен. Например, в някои области броят на медицинските сестри на 100,000 души е под 300, което е далеч под европейската медиана от 666. „Институциите се отнасят любезно с нас, но без никакъв резултат“, коментира Милка Василева.

По данни на НСИ, към края на 2023 г. в България на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения работят 28,570 медицински сестри. Според данните на БАПЗГ обаче те са едва 22 000.

Тези данни подчертават продължаващия недостиг на медицински сестри в страната, което е сериозно предизвикателство за здравната система. Въпреки че НСИ предоставя подробна информация за възрастовата структура на лекарите, подобни данни за медицинските сестри не са публично достъпни.

Според Василева всяка трета работеща медицинска сестра и всяка четвърта акушерка в България са в пенсионна възраст. В следващите няколко години още една трета от сега практикуващите сестри би следвало да се пенсионират.

„Сестрите, акушерките и рехабилитаторите спасяват системата, работейки на 2, 3 или 4 места“, подчерта Василева и допълни, че „всъщност българското здравеопазване е в колапс“.

От съсловните организации настояват за политически консенсус за промяна и законодателни промени. Сред изискваните промени е създаването на единен стандарт за здравни грижи, фиксиране на минимален брой професионалисти по здравни грижи, нужни за обслужване на пациентите в дадено отделение, качествено обучение и следдипломно обучение и възможност за участие във всички преговорни формати, свързани с професията.

Трите организации в бъдеще ще работят в коалиция, с надеждата така защитата на професиите им да бъде по-ефективна.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036