„Враг номер едно“. Как Унгария се оказа на ръба на икономическа криза
Делничен ден на един от големите пазари в Будапеща. Пенсионерката Ева Рац е излязла за коледни покупки, когато осъзнава, че няма да може да си позволи много от тях.
„Това ще е една по-бедна Коледа. Пенсиите ни са малки, а трябва да плащаме сметки и лекарства“, казва Рац пред Ройтерс и добавя, че със съпруга ѝ със сигурност няма да могат да си позволят да сложат на масата традиционното унгарско коледно ястие с шаран.
„Ще хапнем супа, зеле, някакво печено месо и картофи. Отчаяна съм, че това положение ще продължава още – но колко дълго?“, казва 75-годишната жена.
Семейството на Рац не е единственото, което изпитва трудности. През последните месеци в унгарската столица се проведоха едни от най-масовите протести за последните 12 години, в които управлява партията на Виктор Орбан „Фидес“. Те започнаха с искания за увеличение конкретно на учителските заплати, но прераснаха в протести заради тежката икономическа ситуация, засягащи всички в страната. Хората се оплакаха от високите цени, които достигат „непоносими“ нива.
Преди седмица Унгарският статистически институт съобщи, че през ноември инфлацията в страната е достигнала 22,5% – най-високият процент за последните 20 години.
Само дни по-рано шефът на Унгарската централна банка Дьорд Матолчи предупреди, че тя ще продължи да се покачва и през следващите месеци. Той не спря с това обаче, а в безпрецедентен акт на критика обвини правителството в грешки в икономическата политика. Матолчи посочи за пример ограничаването на цените на бензина и дизела, което през последните седмици доведе до липса на горива по бензиностанциите и километрични опашки от хората, опитващи се да се запасят.
„Трябва да приемем факта, че ако Унгария не промени икономическата си политика, ще изгуби това десетилетие, ще последват стагнация и стагфлация. Това все още може да бъде предотвратено, но догодина ще бъде твърде късно“, каза Матолчи и предупреди, че Унгария се намира в „ситуация, близка до криза“.
Но как се стигна дотук?
„Все повече и повече хора, и все по-гладни“
В изслушване в унгарския парламент миналата седмица управителят на Унгарската централна банка определи инфлацията като „враг номер едно“ на страната в момента. Според статистическите данни за последната една година най-рязко са се покачили цените на електричеството и горивата – с 65,9% в сравнение с ноември 2021 г., и на храните – с 43,8%.
Тези числа имат и реално отражение върху живота на хората. Благотворителни организации съобщиха, че броят на унгарците, които се редят на опашка в пунктовете, раздаващи безплатна храна, се е увеличил.
„Все повече и повече хора, и все по-гладни, идват при нас заради все по-лошите условия“, съобщиха наскоро от организацията Heti Betevо. Оттам отбелязват, че докато допреди хората, идващи за пакетите с безплатна храна в Будапеща, са били предимно бездомници, сега към тях се присъединяват все повече пенсионери и дори работещи хора.
В други градове в страната пък стадиони, театри, библиотеки и други публични учреждения остават затворени за близките месеци. Причината е, че общините не могат да плащат високите сметки за ток и отопление, разказват местни кметове пред Франс прес.
Всичко това пък се случва на фона на продължаващите масови протести заради твърде ниските заплати на учителите и високата инфлация. Последният от тях се проведе на 3 декември.
Как се стигна дотук
Проблемът обаче, който се оказа толкова остър, че предизвика внезапна промяна в политиката на правителството, беше свързан с цените на горивата.
„Извиняваме се, бензинът A-95 и дизелът са изчерпани, благодарим ви за разбирането“ – табелки с подобни надписи се появиха на десетки бензиностанции в Унгария през последните седмици. Много от тях бяха изцяло затворени, а колонките им – заключени с вериги, съобщи унгарската служба на Радио Свободна Европа. Причината – недостигът на горива в страната.
Орбан наложи таван на цените на бензина и дизела, който обаче доведе до намаление на вноса.
През ноември миналата година правителството на Виктор Орбан наложи таван на цените на бензина и дизела (от 480 форинта (около 1,17 евро) за литър), който обаче доведе до намаление на вноса. Заради твърде ниските цени компаниите вносителки се отдръпнаха от унгарския пазар.
В допълнение според експерти, цитирани от унгарската служба на Радио Свободна Европа, таванът е довел и до увеличено потребление – с цели 18% повече за третото тримесечие на годината. През ноември това увеличено търсене съвпадна и с намалени доставки по тръбопровода „Дружба“, след като руска ракета удари електроцентрала близо до границата с Беларус, важна за тръбопровода. Впоследствие доставките по „Дружба“ бяха възобновени, но при ниско налягане.
Така през изминалите седмици Унгария беше обзета от вълна от паническо запасяване с бензин и дизел. Стотици хора прекосиха границата със Словакия, за да заредят колите си, а пред бензиностанциите в самата Унгария, които все още предлагаха горива, се извиха дълги опашки.
Как реагира правителството на Орбан
С това се стигна и до нетипично острото изказване на управителя на Унгарската централна банка Дьорд Матолчи. Той традиционно подкрепя политиките на правителството, но преди седмица рязко разкритикува ограничението на цените на горивата и го определи като грешка.
„Ние, Унгарската национална банка, предупреждавахме, че стратегията на правителството за справяне с кризата през последната половин година е погрешна“, каза Матолчи по адрес на тавана на цените и призова за неговото незабавно премахване.
Само ден по-късно последва и крачка назад от страна на управляващите от „Фидес“. Гергели Гуляш, началник на кабинета на министър-председателя Виктор Орбан, съобщи, че преференциалните цени отпадат от 6 декември. Той обаче обясни ситуацията с горивата не с политиката на правителството, а с петролното ембарго, наложено от Европейския съюз (ЕС) на Русия заради войната в Украйна.
Bлeзe в cилa зaбpaнa зa дocтaвĸa нa pycĸи cypoв пeтpoл, ĸoeтo дoвeдe дo cмyщeния във внoca нa гopивa.
„Toвa, oт кoeтo ce cтpaxyвaxмe, ce cлyчи. Bлeзe в cилa зaбpaнa зa дocтaвкa нa pycки cypoв пeтpoл, кoeтo дoвeдe дo cмyщeния във внoca нa гopивa. Peзyлтaтът oт caнкциитe нa Бpюкceл e, чe вeчe нe мoжeм дa гapaнтиpaмe цeнaтa нa бeнзинa oт 480 фopинтa“, каза Гyляш.
Тезата беше подкрепена и от самия Виктор Орбан, който продължава да поддържа отношения с Кремъл и се обяви против редица санкции на ЕС срещу страната агресор. Въпросният аргумент обаче трудно може да бъде защитен, посочват наблюдатели, тъй като проблемите с тавана започнаха много преди влизането в сила на европейските санкции.
Още през май се наложи унгарското правителството да стесни кръга на хората, които могат да се възползват от преференциалната цена – тогава беше решено, че тя ще важи само за автомобили с унгарска регистрация. По-късно през юли беше добавено и друго ограничение – че от нея ще могат да се възползват само частни автомобили, селскостопански превозни средства и таксита, но не и фирмени коли.
Въпреки това от „Фидес“ са последователни в обясненията си за тежката икономическа ситуация и обвиняват Брюксел и за останалите фискални проблеми на страната. Премиерът Виктор Орбан обвинява ЕС и за редица други проблеми като заплащането на учителите например. По думите му увеличението на техните заплати е възпрепятствано заради блокираните евросредства.
7,5 млрд. евро по три кохезионни програми за Унгария бяха запорирани, както и други 5,8 млрд. евро от Плана за възстановяване. Те бяха замразени заради недостатъците на унгарската система за обществени поръчки и подозрения в корупция и злоупотреби.
Кого обаче ще обвинят унгарците
В понеделник обаче Унгария постигна споразумение с ЕС, според което размерът на замразените средства по еврофондовете да бъде намален от 7,5 млрд. на 6,3 млрд. евро. Освен това страните членки се съгласиха да отпуснат и средствата за Будапеща по Плана за възстановяване. Те обаче ще бъдат реално отблокирани едва когато страната покрие условията, поставени във връзка с борбата с корупцията.
Пред Ройтерс анализаторът Муджтаба Рахман отбелязва, че опасенията за замразените евросредства се отразяват негативно на форинта – унгарската национална валута, като през октомври тя достигна най-ниската стойност в историята си.
„Ако не се постигне съгласие [за отблокирането на средствата], това със сигурност ще тласне форинта дори още по-надолу и ще се отрази негативно на инфлацията, имайки предвид зависимостта на Унгария от вносен газ, петрол и други суровини“, посочва Рахман.
Въпреки това остава неясно дали правителството на Орбан ще плати политическата цена за тежката ситуация.
„Нарастващите сметки за енергия и инфлацията засягат всички – въпросът е кого ще обвинят унгарците за тези икономически трудности“, коментира Андреа Вираг, стратегически директор на базирания в Будапеща мозъчен тръст Republikon, пред Агенция Франс прес.
„Ясно е, че тактиката на унгарското правителство и Орбан е да хвърлят цялата вина върху Брюксел“, добавя Вираг.
„И има някои изследвания, които показват, че огромно количество хора вярват на аргументите на Фидес.“
Recent Posts
