Снимка: Bloomberg |
Тази седмица Борис Джонсън има за цел да обедини света срещу изменението на климата. Но британският премиер влезе в климатичната конференция на ООН (COP26), разсеян от ожесточения спор с Франция за рибарството, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.
Критиките и съперничеството между Великобритания и Франция се превръщат в сериозен международен проблем. Срещата на високо равнище на Г-7 през юни се проведе на фона на друг френско-британски спор – тогава за Северна Ирландия.
Всяко дребно разногласие между двете страни сякаш ескалира в размяна на заплахи и обиди. Основният проблем не е рибарството или Северна Ирландия, а Брекзит. Казано просто, Джонсън има нужда разводът с ЕС да успее, а френският президент Еманюел Макрон – да се провали.
Изтекло писмо от премиера на Франция Жан Кастекс до Европейската комисия сочи, че е важно да се демонстрира на европейското обществено мнение, че разходите за напускане на съюза от Великобритания са по-големи от оставането ѝ в него. Британците разглеждат това като доказателство, че Париж се стреми да накаже Великобритания за Брекзит. Французите твърдят, че това е умишлено погрешно тълкуване.
Желанието на правителството на Обединеното кралство да придаде възможно най-лошия имидж на писмото е показателно. Въпреки че Джонсън е в подем след успешната конференция на Консервативната партия, социологическите проучвания показват, че британската общественост стига до извода, че Брекзит е бил грешка. В отговор на въпроса „Гледайки назад, мислите ли, че Великобритания бе права да напусне ЕС“, 38 процента отговорят с да, а 49 процента – с не. Друго скорошна анкета показа, че според 53% Брекзит е довел до по-високи цени.
Тези промени в обществените нагласи могат да доведат до проблеми за Джонсън, особено ако инфлацията и различните видове недостиг в икономиката се влошат през зимата. Това прави сблъсъка с Макрон твърде примамлив. Ако французите изпълнят заплахата за забавяне на трафика на британски стоки през пристанищата на Ламанша, за всеки последващ недостиг може да бъдат обвинени по-скоро проклетите французи, отколкото присъщите дефекти на Брекзит.
Британското правителство изглежда също така се готви да направи едностранни промени в протокола за Северна Ирландия, който беше част от сделката за Брекзит. Спорът с Франция може да позволи на Джонсън да твърди, че тези промени са отговор на френската непреклонност, а не акт на недобросъвестност от страна на Великобритания.
Макрон, подобно на Джонсън, е под силен политически натиск. Предстоят му президентски избори през април. Ерик Земур, изгряващата звезда на крайната десница, многократно заявява, че „англичаните спечелиха битката за Брекзит“. Макрон трябва да обори тази представа.
Сключването на споразумението Aukus – тайно договорен пакт за сигурност между Австралия, Обединеното кралство и САЩ – бе тежък удар за Франция. Един американски представител заяви: „Франция вярваше, че Брекзит е направил Великобритания ирелевантна и че ние ще заобиколим Лондон. Тогава те откриха, че сме сключили тайна сделка с британците зад гърба им.” Гневът на Франция беше подсилен от загубата на скъп отбранителен договор с Австралия (за доставка на подводници – бел. прев.)
