ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 26, 1991 г.
Всеки избира сам: ХАДЖИЙСТВО ИЛИ ЖУРНАЛИСТИКА
Преди време си позволих лютата шега /имам този грях/ до поздравя известната старозагорска журналистка Йовка Атанасова за статията й против Румяна Апостолова в защита на г-н Коен. След няколко дни колеги започнаха да се шегуват, че ответният удар на Йовка не закъснял: говорела, че съм „ченге“ на Шести отдел и това било единствената причина да пиша преди десети ноември „смели статии“. Всички следващи редове никога не бих написал, при никакви обстоятелства, но след подобна клевета съм длъжен в името на честта и достойнството си, заради професионалната ни неприкосновеност, заради децата си, заради баща си, заради светлата памет на майка си. Ако щете – заради рода си, в който самостоятелно мислещи хора има, но мръсници – не! Двама от най-близките ми са минали през Белене заради политическото си свободомислие, единият е убит там, другият е жив и здрав и който пожелае, може да се срещне с него. Сега по същество. Може би не съм прав, но според мен да си „ченге“ или „ухо“ на прословутия отдел, ще рече навярно да си бил доверен човек. А аз никога не съм бил такъв. Това го знаят мнозина, в това число и довчерашните доверени хора, из чиито редици бяха „ченгетата“ и които днес имат интерес „топката“ да се отклонява от тях и да се насочва към „публични хора“ като мен. Този тип колеги на живот и смърт бранеха и популяризираха идеите на „другаря Тодор Живков“, всеотдайни бяха по възродителните процеси, половината им работен ден беше в комитета. Това за мен не може да се каже – статиите ми са написани, всеки днес може да ги прочете, в комитета съм привикван единствено да давам обяснения и да получавам „съвети“. Понеже не си падам по слуховете, разговарях лично с Йовка. В присъствието на колегата Тодор Варджиев тя усмихнато сконфузена се оправда, че „така говорят колегите, в Радиото например“. Колегите ми от Радиото, с които съм работил, никога не биха говорили такива нелепости за мен, защото ме познават. Знаят и позициите ми от онези години. Знаят, че когато за директор беше назначен един известен партиен журналист и той започна да разчиства лични сметки с колеги, когато напускаха или бяха прогонени десетина от добрите радиожурналисти, аз бях този, който открито застана срещу директора. Изложения и докладни срещу него не съм писал, това не е мой стил, но открита борба водих. В знак на протест напуснах Радиото в тежък за семейството ми момент, защото борбата беше безсмислена: зад него беше комитетът. На анкетата, която се проведе от ЦК и ОК на БКП, заявих, че него не го виня, виня комитета, който защитава „своя си човек“ и де факто застава срещу целия колектив на Радиото. Това не ми бе простено. От този момент за мен работа в Стара Загора нямаше. От комитета забраниха да започна работа във в. „Септември“, профсъюзен деятел по човешки реши да рискува – да ме назначи в един културен дом, без да съгласува назначението ми с комитета. Два дни преди да започна работа е изтекла информация и от комитета наложили забрана. Заминах на село с цялото си семейство, защото осемнайсета година живеех на свободен наем /плащах 120 лева на месец/, а жена ми не работеше, беше в майчинство с второто ни дете. Близо девет месеца бях „заточен“ на село. Опитах се да почна работа в Кърджали – в местния им вестник. Всичко беше уредено, готвех багажа, когато ми съобщиха, че не можело. Техният комитет забранил. Колегите им от старозагорския комитет считали, че „така е редно“. За да има яснота, ще кажа, че зад „комитета“ се крие едно-единствено лице, но не искам да го назовавам, защото Георги Янев на умряло куче нож не вали, за разлика от много следдесетоноемврийски смели колеги. Пък и съм му простил, той беше един посредствен бивш журналист. Всеки може да си направи изводи дали така е можело да се постъпва с „ченге“ от Шести отдел. Още повече, че малко преди това на една от поредните национални срещи на МХТИ Андрей Гуляшки призова младите критици на поход срещу Георги Янев, защото в една моя статия в сп. „Литературна мисъл“ съм отричал „диалектическото единство“ между „човешкото“ и „класовото“ и съм дал „приоритет“ на „човешкото“, което било посегателство срещу класово-партийния подход. /виж „Литературен форум“, бр.12 от 1983г./ Младите не се „вързаха“, но един виден партиен критик – Георги Пенчев, на литературната „априлска“ дискусия ме „пресова“ между разбиранията на „другаря Тодор Живков“ за „костната система на нашата литература – класово-партийния подход“, като предателството спрямо този подход той откриваше и заклеймяваше в моята статия. /виж „Литературен фронт, бр.14 от 1983г./ Така че вратите на всички вестници и списания се затвориха за мен в продължение на 3-4 години. Оставям на читателите сами да решат дали „ченгетата“ са били изменници на класово-партийния подход, пък било и само в литературата, за какъвто минавах в тия години. Прескачам много перипетии в личния си живот поради липса на място и ще дам следния пример – преди малко повече от две години в редакцията дойде един учител – Малчо Цветков. Носеше информация за нередности в техникума, беше се жалвал къде ли не, но резултат нямаше. Поехме случая с колегата Кънчо Пенев и написахме материал. Нещо обаче ни смущаваше. Лично аз усещах, че учителят не казва всичко, и малко неделикатно настоях. той скочи: „Пред вас стои един народен враг!“ така се нарече с много болка и горчивина. Разказа ни всичко: някога, преди близо 40 години, бил съден като юноша по политически причини, правил и опит да бяга през границата. Отиде си без надежди у нас, а ние пуснахме материала. След няколко дни пристигна партийна делегация от училището, заедно с хора от комитета. Първият въпрос беше: знаете ли кой М. Цветков? Знаете ли, че е съден политически? Нашата позиция бе следната: знаем, но истината е на негова страна. Още чувам възмутените интонации на една учителка: „Да защитавате един диверсант, това е недопустимо!“ Сега пък подочувам, че била изявена демократка. Питам: може ли едно „ченге“ да защитава „диверсанти“? /В едно съм сигурен – г-н Малчо Цветков, днес лидер на учителската „Подкрепа“, ще потвърди всичко това. Мога да свържа всеки, който пожелае, с него./ Разлютена от моята немного деликатна шега, Йовка се е поддала на изкушението да ме уязви, но за нейно съжаление, клеветата й се връща като бумеранг пак при нея. Не й се сърдя, разбирам я. Искам обаче да й кажа, че подобно на нея, никога не съм умеел фокусничеството на двойните рецензии – да вадя из ръкавите си една положителна и една отрицателна, според конюнктурата. Така хаджия /и хаджийка/ се става, но журналист с авторитет – не! За пример мога да посоча един критик, който днес пише псувачески статии и се харесва от много хора, но те не знаят, че същият този критик на времето публикува две различни статии /едната утвърдителна, другата разгромяваща/ за една и съща книга – „Кривото огледало на Марко Ганчев. Очевидно Йовка Атанасова използва неговия прийом – днес г-н Коен е лъв, утре – агнец. Днес с г-н Коен до Божи гроб, утре – г-н Коен към някой друг гроб, но сам, без Йовка. С нейна помощ. Това може да подхожда на хаджийството, но не е нито гражданска, нито журналистическа позиция. Поне аз не мога да я приема. /Понеже г-н Коен е атрактивна тема за журналистиката в Стара Загора, искам да кажа, че не вземам отношение, просто примера го натрапи колежката./ И накрая – преди година в една декларация, която не видя бял свят, предлагах всички журналисти да гласуваме един текст: да изискаме досиетата си от МВР и ако някой колега е сътрудничел с доноси, клевети и т.н. на Шести отдел, да декларираме, че той не може да работи в бъдеще с нас. Декларацията се провали. Затова сега сам правя тази декларация: настоявам досието ми да бъде разсекретено и специалните служби на МВР да информират обществеността за съдържанието му. Ще се радвам, ако ме последват и други колеги. Написах тези редове не за да уязвя някого, написах ги, за да се защитя от нелепите обвинения.
Георги ЯНЕВ
Бележка на редакцията: Без да вземаме отношение към материала на Г. Янев, подкрепяме идеята му личните ни досиета да бъдат разсекретени и обществеността да бъде информирана за съдържанието им. Кънчо ПЕНЕВ, Недялка ФИЛИПОВА, Йордан СТОЕВ, Марияна КИРОВА, Атанас ЖЕКОВ, Лъчезар ЛАЗАРОВ, Сава САВОВ.
