Всеки човек с диабет е рисков за инфаркт или инсулт

Около половин милион българи страдат от диабет, а неадекватният му контрол може да увеличи риска от сърдечно-съдови заболявания, инфаркт, инсулт, слепота, бъбречна недостатъчност, ампутация и преждевременна смърт. Според специалистите едва 8 % от пациентите спазват перфектно указанията на лекарите. Достатъчно ли е да се „държи“ кръвната захар в норма и за връзката между диабета и сърдечно-съдовите заболявания разговаряме с проф. Михаил Боянов от Клиниката по ендокринология на „Александровска“ болница.

[ad id=“225664″]

 – Проф. Боянов, какво е общото между диабета и сърдечно-съдовите заболявания?

– И двете повишават смъртността. Прекаран инфаркт на миокарда увеличава риска от сърдечно-съдова смъртност два-три пъти. Същото важи и за захарния диабет тип 2, ако нямаме прекаран инфаркт. Комбинацията от двете, логично, повишава още повече риска от смъртност. В съвременното общество все повече се увеличават случаите на диабет тип 2 и това се дължи основно на неправилното хранене, затлъстяването, заседналия начин на живот. Смята се, че у нас 8,4 % от възрастното население имат диагностициран диабет, още 2-3 % имат такъв, без да знаят.

[ad id=“263680″]

– Кои са най-често срещаните сърдечно-съдови усложнения в следствие на захарния диабет?

– Говорим за сърдечно-съдови усложнения, но правилният термин, който все още не е въведен е сърдечно-мозъчно съдови усложнения. Защото сърцето и мозъкът са двата прицела на атеросклеротичната съдова болест. Така че инфарктът, инсултът, сърдечната недостатъчност и периферната артериална недостатъчност под формата на болки или гангрена на крайниците, са изявите на заболяванията на големите съдове при захарен диабет тип 2. Има увреждания и на малките съдове, но те не водят до смъртта на човека с диабет, който страда от тип 2, те са по-изразени и по-характерни за болните с тип 1.

[ad id=“236993″]

– Какви са първите симптоми на сърдечно-съдови усложнения? Какво трябва да предприеме пациентът при съмнения за появата им?

– За съжаление за сърдечно-съдовата и мозъчна-съдовата болест нямаме симптоми, които да ни информират за възможния риск преди настъпването на инцидент. Още повече, че при 1/3 от хората живеещи с диабет изчезва чувството за болка и инфарктът протича безсимптомно – като тиха исхемия, или с неспецифични симптоми като гадене, повръщане, спад в артериалното налягане, колабиране. Затова пациентите с диабет трябва да бъдат проследявани и от кардиолог, да им се прави ЕКГ и изследване на сърдечните ензими, за да бъдат диагностицирани  навреме тези усложнения. Това важи най-вече за особено рисковите пациенти, а те са хората с повишена кръвна захар, високо кръвно налягане, повишени нива на холестерола.

[ad id=“236999″]

– При всеки човек със захарен диабет ли има риск за развитие на сърдечно-съдово заболяване?

– Всеки човек с диабет е с висок или много висок сърдечно-съдов риск. Диабетът сам по себе си доказано скъсява живота с 6-8 години. Затова при наличие на показания трябва да се премине към диагностика, която е малко по-агресивна – коронарография, ангиография или компютърна томография. Разбира се, много важно е самите пациенти да контролират не само кръвната си захар, но и кръвното си налягане, т.нар. лош холестерол, храненето, да не пушат и да са физически активни.

[ad id=“237001″]

– Може ли да се предприемат стъпки за предотвратяване или спиране на развитието на сърдечно-съдовите усложнения в следствие на диабет и има ли разлика при хора със захарен диабет тип 1 и тип 2?

– При тип 1 централният фактор, който стимулира развитието на съдовата болест си остава кръвната захар. Там правилното провеждане на лечението с инсулин и подходяща диета, която е съчетана с физическа активност, са много важни. При тип 2 имат значение и други фактори, като влиянието на липидите и кръвното налягане дори е по-голямо от това на кръвната захар. Тоест при диабет тип 2 особено внимание трябва да се обръща на хипертонията, на холестерола и триглицеридите, на съсирваемостта на кръвта и не на последно място на гликемията. Контролът на всички тези фактори едновременно е това, което пациентът може да направи за собственото си здраве.

[ad id=“238430″]

– Какво разбираме под добър контрол на диабета?

– Когато говорим за контрол на диабета ние включваме и контрол на хипертонията, липидите, телесното тегло. Така че само измерването на нивата на кръвната захар далеч не е достатъчно, за да говорим за добър контрол, защото високото кръвно налягане може да ви убие в рамките на часове или дни, високите липиди пък могат да ви убият в рамките на една-две години. Докато диабетът може да ви увреди след средно 7-10 години. Като говорим за добър контрол на заболяването класически се приема, че нивата на кръвна захар на гладно трябва да са под 6 ммол/л, а след ядене – до 7,5 до 8 ммол/л. Но кръвната захар е показател, който много се колебае и затова днес се използва за показател гликираният хемоглобин, а целта е индивидуална за всеки отделен пациент. Все пак, в общия случай се изисква гликираният хемоглобин да е по-малък или равен на 7 %, но при по-млади и сърдечно здрави хора с диабет си заслужава да се стремим към стойности между 6 и 6,5 %; при условие, че не предизвикваме хипогликемия. Обратно – при пациенти с очаквана по-малка продължителност на живота и с много други усложнения, прицелната стойност може да бъде 7,5 и дори 8%, защото при тях е установено, че твърде ниските нива на гликиран хемоглобин също увеличават смъртността. Другите стойности, към които трябва да се стремим, са кръвно налягане под 140/90 и лош холестерол (ЛДЛ) – под 2,6 в общия случай и под 1,8 при наличие на вече реализиран сърдечно-съдов инцидент. Триглицеридите трябва да бъдат под 1,7 ммол/л, а телесното тегло – в норма, като особено важно е талията при жените да не е над 80 см, а при мъжете да е до 94 см.

[ad id=“218001″]

– Може ли да се каже, че добрият контрол на захарния диабет значително намалява риска от сърдечно-съдови усложнения?

– Да, има такива доказателства. В краткосрочен план (първите 7-10 години от поставянето на диагнозата) можем да кажем, че добрият контрол намалява основно микросъдовите усложнения – тези на очите и бъбреците. За намаляване на сърдечно-съдовите усложнения трябва повече време.

[ad id=“225664″]

– Могат ли съвременните терапии за захарен диабет да повлияят сърдечно-съдовия риск?

– Съвременните терапии са в две направления. Едната е т.нар. инкреатин-базирана терапия и това са лекарства, които се прилагат инжекционно – агонисти на GLP1, или таблетки, които се приемат през устата и които потискат разграждащия GLP-1 ензим, който се нарича съкратено DPP4 (DPP4 – инхибитори). Втората голяма линия на съвременни медикаменти, са лекарствата, които блокират обратното всмукване на глюкозата в бъбреците, или т.нар. SGLT2 (SGLT2 – инхибитори). Приятна изненада са проучванията с единия от продуктите от групата на SGLT2-инхибиторите, които показаха значително намаляване на сърдечно-съдовата смъртност още в началото на терапията. Последните данни от проучване с един от GLP-1 аналозите доказа също значимо понижаване на сърдечно-съдовия риск, включващ трите показателя- сърдечно-съдова смърт, нефатален миокарден инфаркт и нефатален инсулт. Това означава, че когато избираме терапия за пациентите с диабет, които са с много висок риск за развитие на сърдечно-съдово усложнение, вече имаме възможност да повлияем с медикаменти и да спрем или отложим тежките инциденти.

[ad id=“263680″]

– Каква е ролята на доброто сътрудничество между ендокринологията и кардиологията?

– Медицината би следвало да бъде пример за екипна работа. В началото на заболяването си, хората с диабет са контингент на ендокринолозите. Когато обаче настъпят усложненията и болестта е напреднала, се намесват и кардиолозите. Колкото по-добро е сътрудничеството между лекарите, толкова по-здрав е пациентът. Вътрешната медицина е силна, когато болестта е слаба или иначе казано, можем да помогнем много повече преди да са настъпили усложненията. Когато болестта напредне, в най-добрия случай може само да ограничим щетите. Сега за пръв път се дава възможност и на кардиолозите, да посъветват своите пациенти относно препоръчителната, подходяща за тяхното сърдечно-съдово състояние антидиабетна терапия.

[ad id=“236993″]

– Важно ли е младите специализанти да бъдат обучавани за връзката между диабета и сърдечно-съдовия риска?

– Много е важно и това е един от акцентите на тазгодишното училище за специализанти по кардиология. Събитието ще се проведе от четвъртък до неделя в Боровец. Практиката показва, че извън тясната си специалност, един лекар ползва в медицинската си практика главно базисните знания, които е придобил по време на следването си. Затова изключително важно е да се постави стабилна основа по време на специализирането на младите колеги. Освен това в бъдеще антидиабетната медицина все повече ще се превръща в метаболитна кардиология.

[ad id=“236999″]

Визитка: Проф. Михаил Боянов е водещ специалист в областта на ендокринологията. Завършва Медицинския университет – София, през 1993 г. През 1998 г. придобива специалност по вътрешни болести, а през 2000 г. – специалност по ендокринология и болести на обмяната.

От 2008 г. е доктор на медицинските науки, а от 2010 г. е и магистър по обществено здравеопазване. Работи в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Александровска“ повече от 23 г.; професор е към Катедра по вътрешни болести на Медицинския университет София; член е на Българското, Американското и Европейското дружество по ендокринология, Европейската тиреоидна асоциация, и други. Специализирал е в Австрия, Германия и Франция.

skener.news