Все повече централни банки прогнозират по-висока инфлация и по-свит растеж

Снимка: Bloomberg L.P.

Все повече централни банки завишават инфлационните си прогнози, като едновременно с това понижават тези за икономическия растеж.

След като миналата седмица предприе петото поредно лихвено увеличение от декември насам, Английската централна банка (АЦБ) завиши очакванията си за инфлацията. От ведомството на Андрю Бейли смятат, че тя ще бъде над 9% в следващите няколко месеца, а през октомври ще е малко над 11% – завишение спрямо предишните прогнози за ниво над 10% през четвъртото тримесечие.

Освен това, от финансовата институция прогнозират, че британската икономика ще се свие с 0,3% през второто тримесечие.

Подобен ход направи и Европейската централна банка (ЕЦБ), когато след заседанието си през юни значително повиши очакванията си за цените. Прогнозите са годишната инфлация да достигне 6,8% през 2022 г., (спрямо ниво от 5,1%, прогнозирано през март), 3,5% през 2023 г. (спрямо 2,1% през март) и 2,1% през 2024 г. (спрямо 1,9% през март).

Във вторник централната банка на Южна Корея, която повиши прогнозите си за средногодишната инфлация през 2022 г. до 4,5% само преди по-малко от месец, предупреди, че не изключва възможността инфлацията да надмине нивото от 4,7%, достигнато през 2008 г.

За устойчиво по-високи цени заговори и гуверньорът на Австралийската централна банка Филип Лоу.

По-рано през деня той каза, че ценовият натиск е продължил да нараства както на световно, така и на национално ниво, като се очаква инфлацията да достигне 7% до края на годината. За сравнение – предишните прогнози бяха за ниво от 6%.

Малко след това финландският регулатор заяви, че очаква икономическият растеж да достигне 1,7% през тази година и да се забави до 0,5% през 2023 г., пише Bloomberg.

През март централната банка понижи прогнозите си за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) до диапазон между 0,5% и 2%.

Инфлацията във Финландия  ще се ускори до средно 5,6% през тази година, което е над диапазона между 4-5%, прогнозиран по-рано. През следващата година обаче показателят ще се свие до 2,4 на сто.

По думите на ръководителя на звеното за прогнози на централната банка на страната Мери Обстбаум причина за инфлацията са поскъпващите суровини и проблемите със снабдителните вериги.

„Ръстът на финландската икономика може да не отговори на очакванията, особено ако проблемите с доставките на суровини и стоки продължат, и ценовият натиск не успее да намалее“, коментира Обстбаум, пише Ройтерс.

„В най-лошия случай, цялата еврозона може да изпадне в рецесия“, допълни експертът.

https://www.investor.bg/