Всяка трета жертва на убийство в България през миналата година е била жена

Всяка трета жертва на убийство в България през миналата година е била жена, показва статистиката на МВР, предоставена след запитване на „Дневник“.

През 2019 г. са извършени общо 80 убийства, 25 от които са на жени. Две трети от тях са убити от най-близките си хора – съпрузи, интимни партньори или роднини, показват данните. Основният мотив е ревност.

Темата за домашното насилие отново прикова общественото внимание след взрива в жилищен блок във Варна, взел досега две жертви. Разследващите все още работят по няколко версии за случилото се, но стана известно, че взривеният апартамент е собственост на жена, която e била обект на тормоз в продължение на години от мъжа, с когото съжителствала – бивш служител последователно на военното и на вътрешното министерство. Той е трябвало да напусне жилището, след като преди седмица е получил ограничителна заповед заради домашно насилие.

МВР смята почти всички извършени миналата година убийства за разкрити. Не е известен единствено убиецът на Станка Марангозова, която бе намерена застреляна в автомобила си в столичния кв. „Младост“ на 10 октомври 2019 г.

Статистиката показва лек спад на убийствата на жени в сравнение с предишните две години: 2017 г. – 27, 2018 г. – 33.

От МВР казаха пред „Дневник“, че не поддържат статистика за издадените от съдилищата ограничителни заповеди. По информация, изнесена от полицията в края на миналата  година, до есента издадените ограничителни заповеди са 2398, а за цялата 2018 г. те са били 2981.

В началото на 2019 г. – след отхвърлянето на Истанбулската конвенция – парламентът прие промени в Наказателния кодекс, с които домашното насилие вече е квалифицирано като престъпление. Така извършителите на убийства в условията на домашно насилие се наказват с най-малко 15 години затвор, а максималната присъда може да бъде и доживот без право на замяна. За причиняване на телесна повреда в условията на домашно насилие се предвижда също лишаване от свобода, което може да достигне и до 15 години в зависимост от тежестта на причинените увреждания.

И докато последните две години преминаха под знака на отхвърлени след протести стратегически документи и законодателни инициативи, които целяха преодоляване и на проблема домашно насилие (т. нар. Истанбулска конвенция, Стратегията за детето, дори отложения Закон за социалните услуги), през тях се наблюдава сериозен ръст на сигналите на единния номер за спешни повиквания 112.

Справка, получена след запитване от „Дневник“, показва, че през 2019 г. постъпилите обаждания за домашно насилие са общо 34 949. Това означава, че средно на ден на спешния телефон са се обаждали по 95 души, преживели или станали свидетели на домашно насилие. За сравнение обажданията на спешния телефон през 2018 г. са 85 дневно (общо 31 166 за годината), а през 2017 г. – 80 (общо 29 127).

„За един инцидент понякога се получават повече от едно обаждания, но се предава един сигнал към полицейските дирекции“, обяснява говорителят на „Национална система 112“ Данка Недялкова. Затова и за случаите на домашно насилие, по които полицията е работила, може да се съди по изпратените сигнали от тел. 112 към областните дирекции на МВР. И тук има ръст. През 2019 г. предадените към полицията сигнали са 26 249. През предходната година те са били с близо 4 хиляди по-малко (22 967), а през 2017 г. – общо 21 927.

Най-много са предадените към полицията сигнали за домашно насилие в столицата и в големите градове. Данните показват сериозен ръст на сигналите за домашно насилие във Враца, Плевен, Стара Загора и в Хасково, където за две години сигналите се увеличават с 50%. Същевременно в Хасковска област се намира един от най-добре устроените и защитените кризисни центрове за жени, претърпели домашно насилие – този до Димитровград.