За втория шанс или струва ли си дадеш втори шанс на някого

Да дадеш втори шанс на някого си е чисто и просто губене на време и нерви. Безсмислено и неблагодарно занятие. И когато все пак го направите, вие давате шанс всъщност на себе си, признайте си. Защото още не сте готови да пуснете човека по пътя му. Защото сте свикнали с него, той е станал навик за вас. Но хората не се променят. Лъжецът си остава лъжец. Женкарят – женкар. Неврастеникът- неврастеник, алкохоликът – алкохолик.

[ad id=“225664″]
Нищо добро не се случва, ако решите да дадете втори шанс, всичките тези „иди си , ела си“, водят до един единствен изход – окончателна раздяла.
Повторното разочарование от човек, който вече един път ви е разочаровал е неизбежно. Затова трябва да се къса от корен, докрай. Ясно е, че по- лесно е да се каже, отколкото да се направи. Да, трудно е, и болно, и тежко. Да, свикнали сте с този човек. Още не сте се научили да живеете без него. Но, по- добре е един път да го изстрадате, отколкото да се мъчите години наред.

[ad id=“263680″]
Обичайте себе си, а после всички останали. Имайте гордост и достойнство. Не се унижавайте. Уважавайте се. Бъдете силни, защото животът си е една борба. Преди всичко… със себе си.