Във ФЕРМАТА събраха цяла група незабавлявали се българи

Риалити предаването ФЕРМАТА вече преполови сезона и както и в предходните години по това време, участниците започват здраво да се изнервят от еднообразието и най-вече от факта, че са затворени в един двор десетки дни. Някои яко ги тресе и желанието за спечелването на 100-те хиляди от наградата. Напълно разбираемо, коментира ЗАРАТА.

Понятно е и друго нещо: маска-маска, слагаш-махаш, сменяш една с друга, ама се уморяваш и в един момент захвърляш целия набор на боклука. Така се случва и в стопанството, въпреки всички да твърдят, че дотук са били напълно естествени и истински. Няма как да не се съобразяват с камерите и с това, че всичко може да се излъчи. Но вече привикнаха някой все да върви подире им, да навира обектива където му падне и взеха да му отпускат края. И в това няма нищо лошо, както и в изблиците им на веселие и закачки (като снощния бой с възглавници). Нека не забравяме, че във фермата са хора в активна възраст, здрави, енергични и те имат нужда да изразходват както емоциите, така и физиката си.

Падение! „Пробудените“ във ФЕРМАТА

Неприятното е, че забравят за каузата на формата, в който доброволно са влезли. Мотото на предаването тази година е „Време за пробуждане“, а стопанството е в манастир, който те да възстановят.

Дори и да нямаш знанията, ами четú, дáли са ти Алманах, който може да попълни пропуските ти в събитията от българската история – още повече, че не им разрешават да внесат вътре каквато и да е друга книга. А и от верните им отговори веднъж седмично зависи какво ще ядат, ще имат ли тютюн и т.н. Иска се толкова малко усилие…

За сметка на това, те най-безотговорно застават нагло пред камерите, хилят се неистово и хич не им пука, че не знаят елементарни и основни факти. Със затъпяване няма как да се пробудиш.

Фермерите обаче наблягат на омразата помежду си и мислят за голямо геройство „смелостта“ да кажат на някого в очите, че не го харесват, вместо да се опитат да не съдят другите, а да вникнат във философията им за живота, в преживелиците им. да сте забелязали задушевни разговори помежду им, освен да гласят стратегии? Свидетели сме на някоя и друга сълза, на някоя и друга фалшива прегръдка и на безброй изблици на нерви.

Не е нормално всяка втора фраза да е „обичам да се забавлявам“ или „аз съм влязъл тук да се забавлявам“. В живота има и отговорности, има и потискане на някои емоции, когато се налага, има честно отношения спрямо останалите. Но това са трудни за осъзнаване действия, които не всеки разбира или по-точно – не всеки иска да се понапъне, за да положи усилилия за нещо.

Светът все повече се превръща на място от милиарди камбанарии – за всеки жител по една лично негова си, където не пуска дори и децата и близките си (не че те много са се втурнали при него, защото и те си имат свои). Стоим си отгоре, всички гледаме едно и също, но ъгълът ни е различен, светлината и сенките са специфични и сходствата са все по-малко. Свят на противопоставянето, на отчуждението, на индивидуализма, да не кажем – егоизма…