ВЪЗДИГНАТ ЗА ПРОСЛАВА НА ГЕРОИТЕ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 59, 1991 г.
Въздигнат за прослава на героите
110 години от освещаването на паметника край с. Калитиново. Историята на руско-турските войни, която се пише близо два века, не познава по-устремно настъпление от това на Предния отряд. Само за няколко дни той помита турската отбрана, завладява Казанлък, Шипка и се озовава на 22 юли 1877 г. в Стара Загора.
Решителният опит на турското правителство да измени военната обстановка в своя полза предизвиква първото голямо стълкновение между двете воюващи сили в Южна България. На 29 и 30 юли командирът на Предния отряд ген. Гурко пристъпва към осъществяване на нов план, който изисква завземането на Нова Загора. Предвижда се този град да стане изходна точка за нанасяне на флангов удар. Към Нова Загора тръгва и малкият руско-български отряд, командуван от ген. Н.М.Лейхтенбергски, който дотогава е на гарнизон в Стара Загора. Той не достига до местоназначението си, тъй като е спрян от дясната колона на настъпващата Сюлейманова армия. Това става причина на следващия ден – 31 юли, едновременно да се развихрят две битки. Докато основните сили на Предния отряд на ген. Гурко разгромяват дясната турска колона при с. Джуранли /Калитиново/, командувана от Реуф паша, то край Стара Загора шепа руси и български опълченци задържат главните сили на Сюлейман паша. Значението на боя за Стара Загора се измерва с неговите морално-политически последици. Още тогава става ясно, че е спечелена морална победа. Сюлеймановите войници се задържат 20 дни в Южна България, които изиграват решаваща роля за по-нататъшния изход на войната. Известно е, че тези събития отбелязват бойното кръщение на Българското опълчение и Самарското знаме. По-късно съвременници и потомци ги оценяват и определят тяхното място в Руско-турската война като едни от най-ярките и значимите. Всеобщото признание за важността на боя за Стара Загора се превръща и в част от историческата памет на народа. Нейно важно изискване е да се увековечи чрез символи значението и непреходността на определен исторически момент. Затова никак не е чудно, че сред оцелелите жители на града в условия на разруха, болести и глад се поражда идеята за въздигане на паметник, който да увековечи подвига на руси и българи и да напомня на потомците за безценните жертви. Истинско щастие е, че тази мечта на старозагорци съвпада с намерението на руското правителство чрез паметници да ознаменува по-важните места в освободителния поход на Дунавската армия. Така не е пропусната и Стара Загора. Паметникът на загиналите руси и българи в Старозагорския и Дуранлийския /Калитиновския/ бой е построен по типовия проект на архитект Вокар. Вече 110 години на югоизток от града сред Старозагорското поле, върху „Шакова могила“, стои познатата на всеки българин пирамида. Оттогава тя е на вечна стража и пази жива историческата памет на народа. Върху този символ на неувяхващата бойна слава е изсечен почетният списък на военните части, участвували в боевете: „Полуэскадрон почетного его величества конвоя, полки Елецкий и Севския пехотние, 4-ая стрелковая бригада, 1, 2, 3, 4, 5, 6 дружини болгорского ополчения, 2 сотни 7-го пластенскаго батальон кубанского казач аго войска, Астраханский и Казанский полки и Киевский гусарский, Донские казачи 10 и 15 горно пешия батареи, Сводная пионерная команда.“ За да отдадат почит на героите на 26 юли/7 август 1881 г., край Стара Загора се е състояло внушително тържество. Съобщенията в пресата свидетелствуват, че освен от града и околните села, се стичат жители на Нова Загора, Чирпан, Хосково и Търново. Множеството е приветствувано от руския генерален консул в Пловдив Кребел и подполковник Ек. Живо. Вълнуващо слово произнася изтъкнатият български общественик Димитър Наумов. От този ден, в който се освещава първият паметник край Стара Загора, изминават 110 години. Завещан от нашите предшественици, той досега напомня както за безпределната им признателност, така и за моралното ни задължение да опазваме и поддържаме тези светини, свидетели на исторически подвиг и слава.
Нейчо КЪНЕВ

[ad id=“225664″]