Възродителният процес е травматичен процес за цялото българско общество

В България често забравяме важни исторически събития, които бележат живота ни. Социалната памет често ни изневерява, а за някои събития отпреди десетилетия вече почти не се казва нищо. Само че те са там в миналото и някои от тях не са особено приятни. Тази година се навършват 40 години от насилствената смяна на имената на част от живеещите у нас.

„Няма как да не си спомняме, тъй като някои сме го преживели и сме очевидци на тези събития и от потърпевшата страна. За определена част от българското общество спомените са твърде живи. Поколението на моите баба и дядо си заминаха, но нашите родители още са живи, ние сме трето поколение, което все още помним. Споменът ще остане“, заяви журналистът и международен анализатор Мехмед Юмер в студиото на предаването „Директно“.

По негови думи разговорът за тези събития винаги е полезен и от гледна точка на историята, и на очевидците, и на журналистиката.

„В личностен план съм дал прошка за всичко в божествения му смисъл. Когато в смисъла на описаните в свещените текстове вие дадете прошка, вие се прочиствате от това, което ви натежава в сърцето, душата и съзнанието. Намирате сила да отворите съвсем нова страница, чиста страница, заедно да гледаме към общото ни бъдеще, защото споделяме заедно тази родина“, каза Юмер пред Bulgaria ON AIR.

„Историческата наука разглежда всички свидетелства на паметта, но не можем да ги сведем само до тази микроистория. Ние трябва да познаваме документацията и тя е отлично запазена. Едва ли друго събитие, освен македонския въпрос, има толкова много публикувани документи. Стига хората да искат да четат документация, тя е налице, но съвсем друг въпрос е как тя се интерпретира“, коментира историкът проф. Евгения Калинова.

Тя отбеляза, че Възродителният процес е травматичен процес и за потърпевшите, и за цялото българско общество.

„Това, че ние ще осъдим едно такова насилствено действие, което представлява опитът за асимилация с отнемането на имената на българските граждани от турски произход, с ограничаването и забраната на майчиния език и религиозните ритуали, не ни освобождава от отговорността да го осмислим и да го разположим в историческия и международен контекст, за да можем да го разберем. Ако не го разберем рискуваме историята да се повтори“, подчерта проф. Калинова.

Гледайте целия разговор във видеото на Bulgaria ON AIR.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

https://www.dnes.bg/ …