Вълкана Тодорова: „Никога повече жени героини“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 53, 1990 г.
ПОТЪРСЕНИ СРЕЩИ ПРЕДИ ПЪРВАТА СЕСИЯ НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВЪЛКАНА ТОДОРОВА:
„НИКОГА ПОВЕЧЕ ЖЕНИ ГЕРОИНИ”
Седмица преди първата сесия на Великото народно събрание в поредица интервюта ще ви срещнем с някои от избраните в общината народни депутати, за да ви припомним кои са те, как мислят, какво ще защитават в българския парламент вече като професионални политици. Първият ни събеседник е Вълкана ТОДОРОВА, народен представител от 156-и старозагорски избирателен район, член на БСДП.
-По общо мнение конкуренцията във Вашия избирателен район бе най-голяма и малцина Ви слагаха в сметките като победител. Кое се оказа решаващо за Вашия успех?
-Това са според мен няколко неща. Първото е, че кандидатурата ми бе издигната от Съюза на демократичните сили, в чието лице голяма част от избирателите виждат най-сигурния гарант за бързи, демократични промени в цялостния ни живот, толкова дълго очаквани, така желани. Не е без значение и членството ми в БСДП. В хода на предизборната борба се убедих, че идеите и принципите на истинската социалдемокрация са твърде популярни, ползват се с голямо доверие и авторитет. Не бих искала да подмина и един друг обективен фактор, това че съм жена. Ако перифразирам един афоризъм, моята слабост се оказа моя сила. Мисля, че в мое лице избирателите видяха жената, която би могла да защити собствените им интереси, да участвува активно в решаването на толкова многото проблеми на българската жена – в труда, в бита, в семейството.
-Предлагам Ви малко по-късно да се върнем на този въпрос… Кой Ви поздрави пръв с победата?
-Това бяха моите застъпници, на чиито усилия, воля и ум дължа толкова много… Бих искала чрез в. „Септември” да поздравя тези 10 души и всички мои избиратели, които повярваха в мен. В този смисъл победата е колкото моя, толкова и тяхна. След 17 юни много хора ме спират на улицата, поздравяват ме, радват се, че живеят в един район, който се оказа според тях най-демократично настроен, разкрепостен, освободен от страха и илюзиите.
-Коя беше печелившата карта, на която заложихте в своята предизборна кампания?
-Още в началото аз и моят щаб бяхме единодушни: в предизборната борба основното трябва да бъде сблъсъкът на платформи, идеи, становища. Ние категорично се отказахме от тенденциозното дискредитиране на личността, от окепазяването и ударите под пояса. Мисля, че тази предизборна стратегия важи за СДС като цяло. Независимо, че се оказа по-неефективна в сравнение с демагогията и манипулациите, до които прибягна управляващата партия – БСП, считаме, че спечелихме нещо много по-важно: запазихме човешкото си достойнство и уважението на хората.
-Кои са според Вас неотложните въпроси, които трябва да бъдат поставени още на първата сесия на Великото народно събрание?
-Според мен веднага трябва да започне дискусията по новата конституция на България. Навярно всяка партия има вече свой проект, свои предложения. Съвсем наскоро препрочетох досегашния ни основен закон и останах поразена: всяка алинея, всяка точка, узаконяват тоталитаризма, той е заложен в тях. Това още веднъж ме убеди, че политическата реформа трябва да предхожда икономическата…
-Поради тежката икономическа криза, в която се намираме, някои застъпват тъкмо противоположното мнение…
-Ако дебатите по приемането на новата конституция се задълбочат и проточат във времето, трябва да се работи паралелно – и по основния закон, и по някои наистина нетърпящи отлагане законопроекти: за земята, за приватизацията, за собствеността. Но аз пак казвам, те трябва да бъдат заложени в закона над законите – конституцията на България.
-Мнозина считат, че в сегашния си вид Великото народно събрание е един уголемен модел на националната „кръгла маса”, на която всяка собствена идея се отстояваше със зъби и нокти… В какво са според Вас гаранциите за ефективната, ползотворна работа на новоизбрания парламент?
-Първо, в задълбочената, осмислена до детайли предварителна работа на вносителите на различните проекти. Когато се работи с мисълта за бъдещето на България теснопартийните интереси неминуемо ще отстъпят на общонационалните. Считам, че народът избра достойни представители от всички политически сили (включително и от БСП), които мислят със собствените си глави. Мнозина от тях едва ли ще се водят от криворазбраното единство на своите парламентарни фракции, а ще гласуват за всеки законопроект, за всяко предложение, водени единствено от своята съвест, от своите собствени убеждения. Убедена съм, че мъдростта и разумът ще надделеят.
-Какъв компромис бихте направили Вие самата като депутат?
-Ще приема всеки компромис, който се отнася до детайлите, до механизмите при решаването на определен проблем. Но съм сигурна, че нито аз, нито коалицията, която представлявам – СДС, ще направим компромис по главното: принципите на демократичното законодателство и управление.
-Вие сте ст.н.с., кандидат на селскостопанските науки и вероятно имате амбиции като учен в Института по птицевъдство в Стара Загора… Разделяте ли се с тях?
-Интензивната работа на Великото народно събрание вероятно ще постави на втори план творческите ми търсения като учен. Остана недовършена докторската ми дисертация, по която работя от 1975 г…. Но не намирам, че това е голяма жертва, след като съм направила своя избор в името на демокрацията. Тоталитаризмът пусна дълбоки корени не само в политическия и стопанския живот, но и в науката. Надявам се, че като депутат ще отстоявам горещото желание на всички мои колеги – да се отворят по-широко вратите към науката.
-И последния въпрос, до който се докоснахме в началото: като жена и майка как ще защитавате интересите на „нежната половина” от българските избиратели?
-Доскоро ние се гордеехме, че жените делят мегдан с мъжете навсякъде: качиха се на тракторите и камионите, работят наравно в опасни за здравето отрасли – тежката химия, металургията, енергетиката… С цялата си енергия ще се боря да няма повече „жени-героини”, да се възвърне уважението към майчинството – най-достойния, най-хуманния труд. С цялата си душа и сърце ще се боря никога повече да не бъде потъпквано човешкото у човека: жените да се радват на майчинството си, децата – на детството си, старите хора – че доживяват старините си при деца и внуци.
Разговора осъществи
Матей БОНЕВ