Г-н Вълчев определи досегашната работа на Народното събрание като много по-продуктивна спрямо в предходните два парламента. „Приехме до момента 39 законопроекта на второ четене. Един от най-важните от тях е за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива. С документа се въвежда вноска за преработвателите на руския нефт, която ще се набира от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Редуцирането на цената на горивата ще намали и инфлацията, а това е най-добрата социална политика“ – заяви Красимир Вълчев.
Красимир Вълчев коментира и казусът с NEXO. „На сайта на „Продължаваме промяната“ не е публикувана информация за дарителите на партията, което се изисква по закон. Става ясно обаче, че 90% от дарителите на „Демократична България“ са служители на NEXO, които са работили за 1000 – 2000 лева заплата, получили са огромен бонус в един определен месец, който те даряват. Трябва да станат ясни зависимостите в тази схема“ – категоричен е Красимир Вълчев. Той посочи още, че цел на NEXO е била за получи достъп до БОРИКА – българският оператор с банкови карти и разплащания, затова от „Продължаваме промяната“ са настоявали за свой управител на БНБ. Очевидно се е целяло обвързване на криптовалутата и услугите на NEXO с разплащателната система на България – коментира още старозагорският депутат.
Той акцентира и на особено чувствителната не само за региона на Стара Загора, а и за цялата страна тема за бъдещето на минно-енергийния комплекс „Марица изток“. „Асен Василев и Кирил Петков са лично отговорни за поетия ангажимент в Плана за възстановяване и устойчивост за затваряне на въглищните централи и драстично намаляване на мощностите. Всички хора, работещи в комплекса и синдикатите знаят това. Тези двама души, включително и номинираният за премиер Николай Денков, продължават да твърдят, че топлоелектрическите централи могат да работят само сезонно, което е пълен абсурд. Но те са мотивирани от изграждането на завод за батерии“ – категоричен е Красимир Вълчев. В тази връзка той обясни, че ГЕРБ с подкрепата на други политически формации са успели да обяснят огромното значение на комплекса „Марица изток“, без който България ще се превърне в нетен вносител на електроенергия и системата у нас ще бъде силно дебалансирана. „Благодарение на нашите усилия Народното събрание задължи Министерски съвет да започне преговори за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Енергийната стратегия, която днес се обсъжда, също е резултат от усилията на ГЕРБ с подкрепата на политическите сили, които са извън „батерийната коалиция“. В стратегията се посочва, че Балканският регион ще има проблеми с енергийния баланс, следва и спад на БВП на България с 4%, ако затворим въглищните централи“ – посочи Красимир Вълчев.
Маноил Манев постави акцент върху анекс към Националния план за възстановяване и устойчивост, подписан от Асен Василев на 1 август 2022 г. – ден преди правителството на Кирил Петков да падне от власт. „В документа, публикуван на сайта на Европейската комисия става ясен всеки ангажимент, поет от бившия министър на финансите – кой ТЕЦ, кога и с колко процента мощности (между 50 – 70%) да затвори“ – заяви депутатът. Красимир Вълчев добави, че преговорите с Европейската комисия за предоговаряне на Плана ще бъдат трудни, но лошият вариант е ако тя откаже да направи промяна. Според него ще бъде много по-изгодно да връщаме средства от европейските субсидии, отколкото да затваряме въглищните централи.
Маноил Манев съобщи още пред журналистите, че е провел среща с кметове на няколко села, разположени в близост до производствената база на „Кастамону България“ в с. Горно Сахране, община Павел баня. „Поводът е притесненията на хората, свързани с одобрения вече ОВОС от Експертен екологичен съвет към Регионалната инспекция по околната среда и водите в Стара Загора за промяната в предмета на дейност на предприятието. Инвестиционното предложение е за разширение и модернизация на действаща инсталация за производство на смоли. Още в сряда ще внесем въпрос към министъра на околната среда и водите. Нека експертите да излязат и да обяснят на хората ясно дали има опасност от това производство. При евентуално изтичане на вредни вещества дали може да се стигне до замърсяване на яз. „Копринка“, който водоснабдява редица населени места в региона“ – каза Маноил Манев.