Въпроси в упор към г-жа Чепилева, директор на Дома за деца и юноши в с. Дълбоки

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 4, 1990 г.
ВЪПРОСИ В УПОР
НЕОБХОДИМО УТОЧНЕНИЕ
Домовете за деца и юноши са показателен пример за това как едно правителство гледа на второто аз на народа си. Днес всички знаем колко неуютни, негодни за нормален живот са тези домове – много от тях стават само за елементарен подслон, в който съжителстват определен вид фауна и „цветята” на нацията ни. В тях върху социално слабите и беззащитни деца упражняват безразличието и потребителството си немалко избраници на тоталитарната власт. Като госпожа Чепилева – директор на Дома за деца и юноши в с. Дълбоки. Тя е успяла (не без помощ, разбира се) да превърне дома в своя крепост – там може да се влезе само ако човек преодолее първата и най-важна преграда – отказът й да се посещава този дом и втората – ако успее почтено да сдържи гнева си при разголването на истината. На мен едното и другото не ми се удаде. Защото това, което чух от хора, посетили дома все пак, и от самите деца, породи у мен представата за ръководител, ваксиниран със зло и превърнал се в морално зло, дегизирано в убежището на овеществения образ на покровителя – собственият й баща активен борец и сигурният приятел началник в лицето на Тошо Христозов – председател на ОбСДР в Стара Загора. Иначе как да си обясним факта, че въпреки няколкото проверки на комисии, излезли с предложение за освобождаването на госпожа Чепилева, тя все още си е директор. На подписите на децата, потвърждаващи категоричното им желание тя да бъде сменена, явно няма да се обърне внимание.. те са изкараните на ринга – там, където понятието справедливост е затворено с въжетата на необуздания гняв.
ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР
1.За участника в кеча няма нищо по-хубаво от отмъстителната ярост, с която той гневно се нахвърля върху противника. Но контрастът в правата на играта е много силен при Вас, госпожо Чепилева. Могат ли беззащитни деца, наричани от Вас олигофрени, да понасят да безкрайност единствената Ви главна роля?
2.Мръсникът се разкрива като даденост, като същност чрез постъпките си, които са ситуирани във времето. И сега ли ще заключите децата в кабинета си, госпожо Чепилева и травматизирайки ги ще ги накарате да подпишат отново декларация, че се отказват от думите си? Така както направихте след изявленията им пред журналисти от „Телевизионен неделник”?
3.Моралната същност на учителя, на педагога ръководител е той да подчинява поведението си изцяло и само в услуга на децата, които възпитава и обучава. И да им създава условия този процес да се извършва нормално. Защо не усвоявахте целесъобразно и малкото средства, които бяха отпущани за дома, госпожо Чепилева?
4.Всеки човек си има своя хоризонт. Когато той непрекъснато се свива и става безкрайно малък, той се превръща в точка. Тогава човекът казва: „Това е моята гледна точка.” Защо си затваряте очите за хоризонта на другите, господин Христозов?
ВМЕСТО ОТГОВОР
Ако съвсем сериозно поставим въпроса: „А не е ли възможно да променим тези домове и да ги направим удобни за децата”, сегашните ръководители ще отговорят категорично с „Да”. И ще се мотивират с една гола фраза в бъдеще време и с една компетентност, чиято същност буди недоумение след неоспоримото доказателство за тяхната некадърност.
И при това твърдение ти се иска да предложиш едно алтернативно решение: чудесна работа може да свърши един народен взрив, който да бомбардира астероида „тоталитаризъм” и да промени така траекторията му, че той да се вреже само в миналото ни. Топлината, която ще отдели при удара, ще разтопи ледовете и ще изпари много от газовете така, че хората да могат да дишат без кислородни маски. Остава само да не се пропусне шансът.
Д. КАБАИВАНОВА