Уж кратко изречение, уж вмъкнато сред много по-важни твърдения, а ето че точно то може да струва поста на македонския премиер Зоран Заев. Северна Македония буквално беше взривена от следната фраза на Заев, произнесена в интервю за агенция БГНЕС: “България не е фашизъм, България е наш приятел”.
За България изречението звучи като почти безсмислено, защото не е ясно с кого спори Заев, макар и задочно. Фразата му не беше обсъждана в никоя българска медия и от никой политик.
През това време обаче то остана дни наред на първите страници на македонските вестници и заради него премиерът Заев беше представен като национален предател. Историци и политици обясняват, че Заев не е трябвало да казва точно това. Почти всичко друго – да. Само това не.
Причината: за голяма част от македонското общество името на България върви ръка за ръка с израза “фашистки окупатор”. И така е от повече от 70 години.
Не. България беше поставил съвсем други условия – езикът да не се нарича македонски, а Скопие да признае българските основи на македонската идентичност. София има и други условия, но нито едно от тях не засяга феномените “фашизъм” и “окупация”. Външната министърка Екатерина Захариева напоследък говори за антибългарска кампания в Северна Македония, която, по думите й, трябва да спре. Но това е изискване, което много косвено се доближава до темата с “фашисткия окупатор” и го няма в документите, изпратени в Брюксел.
Експерти, с които Свободна Европа разговаря, обясняват репликата с желанието на Заев София да омекне. Затова показва, че е готов “да жертва” дори и най-непоклатимата за Скопие част от историята. Противно на това, което е известно в България, тази непоклатима част е именно историята на Втората световна война.
На 1 март 1941 г. България става съюзник на нацистка Германия. В замяна на този съюз тя получава съседни територии. Сред тях са земите на днешна Северна Гърция, част от Източна Сърбия, както и голяма част от днешната територия на Република Северна Македония.
През април 1941 г. днешната Северна Македония е практически поделена между България и Италия (която е окупирала териториите, населени преобладаващо с етнически албанци).
България управлява отредените й територии фактически до 18 септември 1944 г., а формално – до 28 октомври 1944 г., когато е сключено Московското примирие. Тогава България преминава на страната на Съюзническите сили и изпраща войски на териториите на днешна Сърбия и Северна Македония срещу войските на Германия.
В периода 1941-1944 в анексираните части на тогавашна Македония е имало между 20 000 и 30 000 български войници и офицери. Управлението на общините, населените места, полицията, училищата, транспорта, болниците са поети от българските власти. Редица документи са подпечатвани с български печати. България поема дълговете на съответните територии. В София е отделен голям бюджет за “новите земи”.
Всички жители на окупираните територии получават българско гражданство, освен хората с еврейски произход. Българските власти депортират в нацистките лагери 7215 евреи от територията на днешна Северна Македония.
Ръководството на Българската православна църква, 43 български депутати, много от големите творци и юристи, както и отделни български граждани спасяват от сигурна смърт близо 50 000 евреи, живели на територията на днешна България.
Но евреите от окупираните земи са депортирани и са унищожени в газовите камери. Това са общо 11 343 души. 7215 от тях са от територията на днешна Северна Македония и представляват близо 100 процента от тогавашното й еврейско население.
Този израз е част от обичайната лексика в Северна Македония в продължение на повече от 70 години. Причините са комплексни, но депортирането на македонските евреи е сред основните.
Решението за пълно физическо унищожение на евреите е взето от нацистка Германия през януари 1942 г.
През февруари 1943 г. е подписано споразумение между България и Германия. Чрез него България се ангажира да депортира 20 000 евреи от новопридобитите територии.
Депортирането е подготвено от комисии, състоящи се от местни български полицаи, кметове и други длъжностни лица. То е извършено под български конвой и с влакове на БДЖ до пристанището в Лом, а оттам е поето от германски речни кораби. Имуществото на депортираните е иззето пряко или косвено в полза на българската държава.
Депортирането на евреите от “новите земи” е описано за първи път от Натан Гринберг през 1945 г. Книгата му не е преиздавана в продължение на следващите 70 години. Темата е спомената веднъж в учебник от 1946 г., а след това – чак през 1993 г. И в двата случая депортирането е споменато мимоходом. След много опити да се пробие табуто, това в крайна сметка е направено с двутомното най-пълно досега издание на автентичните документи, събрани от Надя Данова и Румен Аврамов през 2013 г.
Да, но не само. В интервюто си за БГНЕС Заев произнася и следното заплетено изречение: “Имало е някога една администрация в този момент, в началото”. Обвиненията към Заев са заради това, че сам, от свое име, използва думата “администрация”, докато всъщност това е дума, въведена от днешна официална София.
В Северна Македония се смята, че думата “администриране” на територии, отнесено към Втората световна война, омаловажава факта на окупацията.
Историците използват думата “анексия”. Тя е залегнала и в текста на Примирието, сключено с победена България през октомври 1944 г. В западната историография се редува използването на “анексия” и “окупация”.
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Джанан се раздира, чувствайки се крайно унижена от собствения си син, но след това си…
Как се преименуват за малко над 3 месеца 840 000 души? БКП направи именно това…
100-годишната Марина Шиманска е оцеляла по време на Гладомора – масов глад от епохата на…
Добро утро. Най-важното днес: Пеевски не спира Сарафов се приближава към избора Кейти Холмс Делян…