Въпроси и отговори: Коя е Старостилната църква, с която воюва БПЦ

През декември третата власт в държавата – съдът, взе решение, което първите две власти остро осъдиха.

Върховният касационен съд (ВКС) постанови вписването на Българската православна Старостилна църква (БПСЦ) в регистъра на вероизповеданията. Това стана, въпреки че досега законът предвиждаше само Българска православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) да представлява православното християнство в страната.

Обикновено едно такова решение на най-висшата съдебна инстанция в светска държава с разделение на властите би изглеждало неоспоримо. Но в този случай срещу съда се обърнаха твърде много институции едновременно – президентът, Министерският съвет, голяма част от депутатите в парламента, както и самата БПЦ-БП. Между тези, които реагираха остро, има нещо общо, и то е в проруското схващане, че църквата и държавата съвпадат като понятия. А конкретната църква, срещу която се борят, е антизападна сама по себе си. Това прави разбирането на ситуацията по-сложна от обичайното. Но първо фактите.

Откога съществува БПСЦ

Старостилната общност в България се обособява още през 1968 г. след смяната на църковния календар, като юридически тя остава под шапката на БПЦ. Една от причините за разграничаването е, че общността иска да се придържа към стария календар – Юлианския.

След падането на комунистическия режим БПСЦ обявява, че се отделя от БПЦ-БП, а през 1993 г. е призната от Гръцката старостилна църква. Съдебните спорове за регистрирането на БПСЦ в България продължават над две десетилетия.

Законът за вероизповеданията от 2002 г., гласуван от „царската“ партия НДСВ, и до днес гласи, че БПЦ-БП може да е единствен „представител и изразител“ на Източното православие в страната, което прави невъзможно регистрирането на Старостилната църква. С решението на ВКС от декември това се промени.

Кой оглавява тази църква

През 90-те години Старостилната църква създава своя йерархия, начело на която застава Росен Сиромахов. Той е ръкоположен като епископ Фотий Триецки от гръцката старостилна църква, наричана още „Синод на противостоящите“. През 2016 г. Фотий е ръкоположен за митрополит.

Каква е връзката с Русия

В статия за сайта „Култура“ проф. Калин Янакиев – богослов, философ и културолог, определя Старостилната църква като „крайно зилотска“ и „крайно антизападно настроена“ общност.

Тя се заражда в девическия Княжески манастир „Покров Богородичен“, който е създаден малко след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. от руската общност в България, пише още Янакиев.

„В началото те са силно тормозени от комунистическата власт у нас, но впоследствие (очевидно и след намеса от Руската православна църква) гоненията срещу тях спират“, пише още Янакиев.

По негови думи Старостилната църква от край време проявява „особено подчертан, почти маниакален антизападен дух“, като един от признаците за това е, че се противопоставя на всякакви опити за сближаване с други християнски изповедания, включително протестанти, англикани и католици. Тази църква критикува и Константинополския (Вселенския) патриархат, който според нея вдъхновява православната църква да се отваря към „погубващия я Запад“, пише още Янакиев.

БПЦ-БП също е обвинявана във връзки с Русия. Българският патриарх Даниил беше известен с проруските си позиции още преди да бъде избран начело на Църквата през 2024 г.

Какъв е спорът с БПЦ

БПСЦ обвинява Българската патриаршия, че се е отдала на икуменизъм – движение за сливане на всички християнски църкви. През последните 10 години Старостилната църква открито твърди, че действията на официалната православна църква са недействителни, пише още Янакиев.

Но според експерта зад позицията на Старостилната църква стоят и редица конспиративни теории, в които членовете ѝ вярват. Една от тях е, че съвременният свят се управлява от „тайно световно правителство“, поставило си за цел да унищожи християнството и конкретно Православието.

„Там, при все, че има доста интелигентни, образовани хора (…) има много повече хора на крайностите, отколкото в Българската патриаршия“, казва Горан Благоев в Ютюб предаването „Контракоментар“ на Асен Генов. Благоев е историк, политик от „Републиканци за България“ и автор на вече спряното предаване на БНТ „Вяра и общество“.

Според Българската патриаршия с решението на ВКС „се поставя под съмнение идентичността на БПЦ – БП“ за пореден път след дългите години на съдебни спорове. Тя твърди, че православната църква може да е само една и вижда опасност от „роенето на множество организации, които претендират да се наричат и да бъдат „православни църкви“.

Какво следва от решението

Решението на ВКС означава, че БПЦ ще продължи да представлява официалната институция Църква в България, като това заедно с нея ще може да има и други религиозни организации, които наричат себе си православни.

Според Горан Благоев решението на съда показва, че България е „светска и плуралистична държава“, където всеки има правото свободно да изповядва своите религиозни убеждения и да извършва съответните богослужения и ритуали.

Едно възможно последствие от него, добавя експертът, би било да има отлив на паства от БПЦ към Старостилската църква, което от своя страна да доведе до пренасочване и на част от държавните субсидии за православната църква.

Кой е недоволен

Решението на ВКС да бъде призната Старостилната църква предизвика недоволството на редица политици и институции. Във Фейсбук лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов обвини Вашингтон „за провокирания от американското посолство църковен разкол“. След това партията му внесе в Народното събрание законопроект, според който единствената българска църква, която съдържа в името си прилагателното „православна“, може да бъде само БПЦ.

Подобни предложения внесоха и ГЕРБ и БСП, като и трите бяха приети на първо четене от Правната комисия в парламента във вторник. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов лично се срещна с патриарх Даниил, за да изрази подкрепата си за БПЦ, а партия МИР – най-малката и най-нова парламентарна сила, поиска оставката на ВКС заради решението.

Патриарх Даниил се срещна също със служебния премиер Димитър Главчев, както и с президента Румен Радев. Служебното правителство каза, че според него не е редно вписването на Старостилната църква. Президентът също каза, че православната църква в България е „една и неделима“.

Медиапул припомня, че според Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) държавата не може да решава богословски спорове и да определя законодателно коя институция единствена може да „представлява и изразява“ определено вероизповедание. Тълкуванието е задължително и за българските съдилища.

Кого може да засяга още

Конституционалистът и председател на парламента Наталия Киселова изрази мнение пред медиите, че „ако се правят промени в Закона за вероизповеданията, те трябва да засягат всички, а не само онези, които са православни“.

По този въпрос Янакиев пише в своя материал, че ако на една канонична територия не може да съществува повече от една православна църква, то трябва да бъде премахнато и т.нар. „Руско подворие“ (Руската църква) в София, което формално е под юрисдикцията на БПЦ-БП, но има предстоятел, назначаван от Москва, докато правото да заключва и отключва храма „си е присвоила като негова стопанка посланичката на Русия г-жа [Елеонора] Митрофанова“.

В края на 2023 г. проверка на Свободна Европа показа, че въпросната църква на име „Свети Николай Чудотворец“ е собственост на посолството на Русия в България от 1997 г. По това време храмът беше временно затворен, след като ДАНС и МВР екстрадираха архимандрит Васиан (Змеев), който служеше в църквата, заради „заплаха за националната сигурност“,

Какви са посланията

Според Благоев през последните дни Църквата и държавата показват близост, която кара България да изглежда като „светско-теократична“ страна и също така показва, че Църквата „е неспособна сама да се справи със своите проблеми“.

По време на срещата си с патриарха Радев приравни „рисковете“ пред БПЦ със „заплахи за националното единство и суверенитет“. Не стана ясно кои са конкретните рискове пред БПЦ към момента.

Благоев оспори това изказване в интервюто си. „По какъв начин проблемът в БПЦ може да навреди на единството на нация, в която имаме [и] турци, евреи, арменци, хора с различни вероизповедания“, каза той. „По какъв начин да речем някаква дестабилизация в едно от тези вероизповедания може да наруши националния суверенитет?“.

Съвременната дефиниция за суверенитет няма общо с религията, а представлява върховенството на държавната власт в една страна и нейната независимост от други държави.

Arhiv