В Америка и Австралия се питат тъпи ли сме като народ или някой има интерес да сме такива

Ето че започна изборния ден… Сигурно е възможно да започна по по-банален начин размислите си за изборите, но не съм сигурен. защото всичко, което ни заобикаля е банално и тъпо. Обикновено отразяването на изборите върви по една и съща схема. Ясна на всеки журналист първокурсник от години:

1. Как започна изборния ден – няколко въпроса към някой от някоя избирателна комисия. Ако е в някое затънтено село – по-добре.

2. Има ли нарушения? – сигнали до ЦИК ще има колкото искаш – в това отношение е достатъчна да проверяваш сайта периодически и ще се натъкнеш на ОГРОМНИ нарушения: С.Х. от с. Долно Нанагорнище влязъл със значка на ВМРО на ревера си. П.Д. от Димитровград бил във видимо нетрезво състояние, когато отишъл да пуска бюлетината, а бай-Иван открито псувал властта на 10 метра от училищния двор, където е секцията, но ЦИК ще се занимава с казуса, защото не е сигурно дали псуването на властта е политическа пропаганда…

3. Как гласуваха първенците на България – по възможност снимка с ръката на премиера как пуска бюлетината и предупреждаващия му поглед:“Вий кво, бе? Да не искате да дойдат комунистите на власт?“

4. Как гласуват българите в чужбина -до  тук нашата медия върви също по утъпканите банални пътеки. На снимката, току що изпратена от наш читател – изборната секция в Амстердам, разположена в Първо българско училище „АБВ“ Амстердам, Холандия

5. Към обяд вече започват първите прогнозни резултати. Вярно е, че са забранени, но никой не е забранил класацията на песни или филми и въобще в България сме царе на заобикалянето на наредбите. Друг е въпросът кой създава безсмислените наредби, които после трябва да мислим как да заобикаляме.

6. Краят на изборния ден също е тема за интересни публикации – опашки с изнервени хора, които са дошли в последния момент – нищо, че цял ден секцията е стояла празна.

7. Да не забравяме хората с увреждания – те винаги са били интересни в такива моменти. Че човекът без крака е с инвалидна пенсия от 70 лв, ние вече сме го казали. Сега на публиката е по-интересно как ще влезе той в стаичката на втория етаж на Второ основно и защо общината не си е свършила работата. Баси тъпия кмет, един асансьор не се сети да направи…

8. Най-интересното е разбира се при пренасянето на бюлетините – полицейските коли задължително са проследени от поне две-три коли на различни партийни централи, за да не би някой да подмени драгоценните чувалчета. Няколко снимки на ескорта и сме ок. Ако някой председател на секция припадне, докато чака пред РИК да си предаде материалите – още по-добре – отново ще имаме интересна статия.

9. В това време всички дават пресконференция в НДК – рефренът е един и същ. Победителят е манипулирал вота, а всички не гласували са за победените, следователно те са на първо място.

Ето така долу горе се отразяват изборите, ние също няма да изневерим на схемата, за да не си помисли драгия читател, че не разбираме от журналистика.

А защо е заглавието за Америка и Австралия ли? Ами защото се обадих по телефона на двама приятели от тези страни. Исках да направя репортаж от две доста отдалечени точки от България. Включих ги на конферентен разговор. Припомнихме си това, онова от студентските години, когато се чудехме как става аджеба така, че Жоао – студент от Португалия гласува по пощата през далечната 1984 година. Чудехме се защо трябва на референдум да отговаряме дали да гласуваме електронно, когато всички имаме интернет – все едно да има референдум, дали да се возим на коли или на каруци. Чудехме се дали трябва бай-Пешо краваря от село Ловец да отговаря на референдум дали да имаме ядрена централа, но тъй като и тримата нямахме нужните познания за ядрените централи, нито за шистовия газ, решихме, че е добре да се вслушаме в гласа на бай Пешо, който щом отглежда всяка година по 10 телета, което продава по 1000 лева никак, ама никак не е тъп. Такива работи  си говорехме и решихме, че ние българите не сме тъпи. Или поне 2 милиона от нас, които са се сетили да избягат от тази страна, в която бай Пешо краваря от с. Ловец решава и за парламент и за президент и за ядрените централи…

П.П. Този разговор ми излезе точно 33 лв и 45 стотинки по тарифите на телефонния ми оператор, но се чудя данъчните ще ми го признаят ли за разход, щото все пак съм засегнал темата за тъпотата българска в статията си.