В деня на Поезията, преди да завалят предизборните обещания от всички, засилили се към властта в предстоящите местни избори, нещо от мен, което да им напомня, че България е кауза пропита с кръв, а не отнесено понятие и безкрайна софра, казва старозагорският поет Йордан Пеев, който никога не остава безучастен към обществото и България.
И продължава: Бъдещи властници, спомнете си края на филма „Мера според мера“: „…Що плачеш дилбер Танасе?…
МЪЖЕ БЯХМЕ, ЧИНОВНИЦИ – НЕ БЯХМЕ!“
. . .
Дали от усета за нежност
земята ни прощава
изгубената ни човечност
и чувство за държава.
Зализани и истукани
стоят пред светли дати,
оядени като глигани
най- властните ни братя.
И всеки поглед е тепсия,
в която се подрежда
каквото може да се свие
от общата трапеза.
А думите с притворен патос
полекичка се нижат
като вода между числата,
която всичко вижда.
И в някой ден, когато тъмна
земята се разтвори,
дори в най- скъпите костюми
ще легнат в нея голи!
