В. „Днес“ – достоен пазител на традицията

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 4, 1990 г.
На адрес: „ДНЕС”
ДОСТОЕН ПАЗИТЕЛ НА ТРАДИЦИЯТА
На 12. V. Се появи бр. 1 на вестник „Днес”, предизборното издание на БСП – Стара Загора. Трябва да признаем грижите за оформлението на вестника, качеството на хартията и снимките, професионализма при списването на материалите – явно за вестника ще работят огромен брой журналисти, главни и заместник-главни редактори, нещо с което ние не можем да се похвалим.
Но на мен ми се ще да хвърля един поглед и отвъд пригладената културно оформена фасада на в-к „Днес”. И първото, което се натрапва при по-внимателния оглед на броя, е неговата анонимност. Областният кореспондент на в-к „Дума” Ваньо Стоилов, който толкова разярено не харесваше митингите на опозицията, обвинява „Южна поща” в „анонимен коментар”, но тук става дума за език изцяло анонимен вестник, с анонимна редколегия – явно нейните членове желаят да прикрият имената си, а с това и местоработата си зад тази безлична фраза „редколегия на обществени начала”. Вероятно те се опасяват от нещо. Анонимно е и интервюто с Чудомир Александров, което освен добър професионализъм издава и възможност за контакт на такова високо равнище. Безименният маниер на действие ни е доста добре познат. Кажете кои сте, господа, в това няма нищо страшно!
Сега относно съдържанието. Както и от материалите на Недялка Филипова във в-к „Днес” читателят може да разбере как хората едва ли не си счупват краката от надпреварване да влязат в редиците на осемстотин или деветстотинхилядната БСП. И ако утре БСП успее да обхване както си поставя за цел, 95 % от населението на НРБ, то вероятно апологетите й ще продължават да убеждават петте процента останала опозиция и света колко е обичана и че в нея, понеже вече почти няма българи некомунисти, продължават да се считат французи или гърци.
В материала „Хайде, холан…” на Георги Янев читателят може да се запознае с просторния, вероятно почти месец осмислян анализ на едно изречение на председателя на СДС Динко Динев. Все пак да се отделя почти цяла страница от вестника за разобличаване само на едно-единствено изречение, за мен е не само несериозно, това е прахосничество. Но явно БСП може да си го позволи.
Освен това от в-к „Днес” може да се научи, че синовете на номенклатурата и черноборсаджиите сега крещят в транс по митингите на СДС, че някои „балкански лидери” и „експерти” на СДС са циркови жонгльори и дилетанти и че боравят със страшните понятия „пазар” и „конвертируемост” почти по религиозен начин. Вероятно г-н Мутафчиев, автор на статията „Място за дилетанти”, не е достатъчно добре запознат с икономическите моменти в предизборната платформа на СДС и с мнението на експертите от толкова необходимия ни Международен валутен фонд, което беше изложено и във в-к „Дума”. Иначе не би се заел толкова лекомислено да убеждава хората с научни понятия в простотията на опозицията. Може още да се узнае и това, че най-ревностните отрицатели на системата и социалистическото ни минало са вземали повече от обществото, а по-малко са му давали, може да се научи и че в опозицията се е развилнял „балканският синдром”, че членове на СДС с плюнки и юмруци се опитват да докажат, че времето е тяхно. Но нека господин Иван Бялков, автор на откровението „За кого ще гласувам”, даде пример за плюнки и юмруци тук, в Стара Загора, чрез очевидци. Не ни разказвайте, г-н Бялков, слуховете за това кой и какво е видял в далечна и непроверима София.
По-нататък, естествено, СДС се обвинява в тоталитаризъм, в липса на грамотност (материала на Ваньо Стоилов) и пр. Изобщо, четем едно добре оформено и красиво миникопие на в-к „Дума”, в което БСП – Стара Загора, се приобщава и към анатемосваната доскоро от самата нея част от миналото. Съдя за това от, разбира се, специално подбраните откъси от спомените на Атанас Буров, в които, за кой ли път в тоя брой, се опитват да убедят читателя в простотията и пошлостта на българската опозиция, което е и лайтмотив на броя от втората до последната страница.
Ами добре, господа социалисти !Достойно продължение на традициите, създадени от в-к „Работническо дело” през периода 1945-49 г., когато все още опозицията в България съществуваше. Както се казваше доскоро: „Да ви е честита новата придобивка!”
А по спорния въпрос за особеностите на българския фашизъм, понеже в-к „Днес” иска данни, ще спомена само два факта: Първо: в България никога не е имало националсоциалистическа или каквато и да било друга фашистка партия, за разлика от Италия, Германия и Испания. И второ: никога в България до 9. ІХ. 1944 г. не е съществувала най-важната особеност на фашистка държава – еднопартийната диктатура. Дали така нареченият „монархофашизъм” е бил фашизъм, нека оставим все още спорещите историци да решат. Иначе рискуваме и кланетата през Априлското въстание да изкараме фашизъм.
Петър КРАЛЕВ