21-годишната Мая живее до Княжеската градина в София, където се намира Паметникът на Съветската армия. Всяка неделя от детството си Мая минава покрай него по време на семейните разходки в парка. А като по-голяма паметникът за нея е място за среща с приятели, да пийнат по бира.
Най-високият монумент в столицата сам по себе си се оказва по-скоро част от градския пейзаж, която Мая вижда с крайчеца на окото си, но почти не забелязва. „Може да звучи малко невежо, но пътите, в които съм се замисляла за значението и историята му, могат да се преброят на една ръка“, казва тя пред Свободна Европа. „Повечето хора не му обръщат специално внимание – той просто си е там.“
На 9 март Столичният общински съвет (СОС) взе решение Паметникът на Съветската армия да бъде преместен и изложен в музей. Това е свързано с продължителни процедури, вече зависи предимно от волята на правителството – настоящо и бъдещи, и е по-вероятно нищо да не се случи скоро.
Монументът от повече от три десетилетия предизвиква политически войни, но отвъд тях и историческия му багаж, пространството около него е заето от градска субкултура. Дори субкултури. За хора, родени след 1989 г., когато пада комунистическият режим в България, това е просто „Съветска“ – място за среща, за други е платно за гражданска позиция, за трети – трасе за скейт или музикална сцена. Свободна Европа говори с някои от тях за символиката на монумента.
Какво е „Съветска“ за младите
В неделен следобед в началото на пролетта при Паметника на Съветската армия има много млади хора. Повечето са по двойки, седят по стъпалата на монумента, пият бира или кафе и си говорят.
Около статуите най-близо до булеварда се събират младежи с колела. На скейт рампата младежи с тротинетки привличат погледите на минувачите, а нататък в градинката хора играят тенис на маса.
Това е много разпознаваемо място – от тези, на които младите хора придават живот.
Тези хора не са дошли тук, за да си говорят за история и пропаганда.
„Това е много разпознаваемо място – от тези, на които младите хора придават живот, като им дават и определени прякори. Ние винаги сме наричали паметника „Съветска“, казва пред Свободна Европа вокалистът на музикалната група „Джамбуре“ Евгени Димитров.
През 2021 г. „Джамбуре“ пуска песента „СНК“ – абревиатура на три от най-знаковите градинки в София – „Съветска, Народен, Кристал“. „СНК“ разказва за т.нар. „пейка парти“ култура – традицията млади хора да се събират в паркове, за да се забавляват.
Едно от най-подходящите места в столицата за тази цел е именно Паметникът на Съветската армия. За „Джамбуре“ монументът представлява средище на най-различни субкултури – скейтборд, фрийрън и други.
„Паметникът привлича хората и ги предразполага по естествен начин“, казват пред Свободна Европа представители на артистичния колектив Destructive Creation (оттам пазят самоличностите на членовете си – б.р.) През 2011 г. колективът проведе една от първите и най-известни акции, свързани с монумента – „В крак с времето“. Достъпните фигури на монумента са „облечени“ с цветни спрейове в костюмите на американски супергерои. Артистите казват, че скоро ще реализират нова инициатива, посветена на паметника.
Според представителя на Destructive Creation стерилните места отблъскват младите, затова „избушено“ пространство като този монумент е по-подходящо за техните събирания. „Никой от тях не свързва това нещо със Съветска армия или с победа над каквото и да е.“
„В крак с времето“. Как съветският паметник в София се превърна в сцена за протестни акции
В навечерието на първата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна пенсионираният учен Светлозар Раянов строши с чук няколко плочи от фасадата на съветския паметник в София. Засега това е последната от дълга серия протестни акции през последните над десет години.
Евгени Димитров от „Джамбуре“ е на друго мнение. Той асоциира паметника и със съветската окупация и промяната на обществения модел след 9 септември 1944 г. Затова музикантът подкрепя решението монументът да бъде преместен и вярва, че има много начини мястото в Княжеската градина да продължи да бъде важно социално и културно пространство и след това.
„Младите хора и различните субкултури имат много способи да оформят и надграждат градската среда. Дори паметникът да бъде премахнат, това няма да бъде в ущърб на хората, които обичат да прекарват времето си там. Те ще намерят начин това място да продължи да живее.“
Паметник на преосмислянето
В Европа монументи като този на Съветската армия в София често се използват за инициативи, които им придават нов смисъл. Паметникът в Княжеската градина неведнъж е бил сцена на подобни акции. През 2013 г. той беше оцветен в розово – в знак на извинение към чехите за участието на България в потушаването на Пражката пролет през 1968 г. Многократно фигури от монумента са боядисвани и в националните цветове на Украйна – още след незаконното анексиране на Крим и военните действия в Донбас, започнали през 2014 г., преди да се стигне до пълномащабната руска инвазия през 2022 г.
Така един монумент, който се асоциира с привързаността на България към СССР, а след това и към Русия, може да се превърне в инструмент за разграничаване от руското влияние и израз на независима демократична позиция от новите поколения.
„Същевременно, дори когато обличаме тези войници в дрехи на американски супергерои, отдолу те остават със същите униформи, просто сменят цвета“, казват от Destructive Creation. Според тях не се постига истинско преосмисляне на монумента и не се търси начин той да се ползва, за да разкаже за вредите от комунистическата идеология – например, като се превърне в музей.
Има и събития, които не търсят целенасочено преосмисляне на паметника, но успяват да му отправят предизвикателство. Такова събитие е ежегодният София Прайд – шествие за правата на ЛГБТИ общността, което тръгва именно от Паметника на Съветската армия и привлича хиляди млади.
Решението Прайдът да се провежда при този паметник е прагматично – там могат да се съберат много хора, без да пречат на движението. „Но Прайдът променя и значението на монумента и начина, по който го възприемат хората“, казва пред Свободна Европа Радослав Стоянов, част от организаторите на шествието.
„Понякога се появяват снимки на скулптурите на войниците и работниците, които се целуват и прегръщат. Те също придобиват нов смисъл в контекста на Прайда“, добавя той.
По-големият проблем – гражданското образование
Независимо дали паметникът ще бъде преместен, или ще остане на мястото си, остава въпросът за нивото на образованост сред младите хора по отношение на социализма.
Мая знае за историята на монумента и свързаните с него теми най-вече от семейството си, откъдето получава противоречива информация. Тя не е доволна и от образованието, което е получила в училище. „Крайно недобре покрит материал и тенденция учителите да бързат, да замитат нещата под килима“, казва Мая. И добавя, ме разбира хората, които „чувстват неприязън към този паметник заради историята му, но за мен тя е много далечна.“
С проблемите на гражданското образование и паметта за близкото минало се занимава фондация „Софийска платформа“. Нейно изследване от 2014 г. показва, че 93% от хората на възраст между 18 и 30 години не знаят почти нищо за комунистическото минало. Според основателката на фондацията Луиза Славкова това започва да се променя и нивото на запознатост с този период се повишава.
„Познаването обаче не означава задължително промяна в нагласите и ценностите на учениците“, казва Славкова пред Свободна Европа. „Няма осмисляне на миналото, а само едно запознаване с фактите. Така един млад човек трудно си дава сметка какъв символ е Паметникът на Съветската армия.“
Познаването на миналото не означава задължително промяна в нагласите и ценностите на учениците.
За да се реши този проблем, според Славкова е важен начинът, по който се преподава миналото. Ако това се прави само фактологично, скучно и без контекст, младите хора няма как да се ангажират с темата. „Сегашните поколения ученици обичат да учат интерактивно, а миналото им се преподава, без да се дават инструменти за осмисляне. Да, те знаят кой е Тодор Живков и кога е паднала Берлинската стена, но е нужно още, за да мислят критично.“
По-дълбоката причина за това е липсата на консенсус и разумен прочит на миналото в обществото като цяло, смята Евгени Димитров от „Джамбуре“, който освен музикант, е и учител. „Трябва да търсим обективността и историческата истина и да ги направим достъпни и за младите.“
В противен случай и в следващите поколения вероятно ще има хора, които да защитават Паметника на Съветската армия с руски знамена. Според „Софийска платформа“ активно общество се изгражда през гражданско образование. А ако то е налице, този паметник би могъл да се превърне в място, което младите хора изпълват с истински демократичен смисъл.
