В опасност ли е доларът?

Снимка: Bloomberg

САЩ седят на върха на хоризонтална империя – самоорганизиращата се структура на капитализма, базирана на стимули, с нейните слоеве на стойност. Това не е марксистката каша „на всекиму според потребностите“. Трябва да спечелиш мястото си. Мислете за щатския долар като за конеца или дори за тиксото, което свързва слоевете. Близо 60% от световните валутни резерви в размер на 12,8 трилиона долара са в долари.

Заплашена ли е „изключителната привилегия“ на Америка – всемогъщият долар като водеща световна резервна валута? А трябва ли изобщо да ни пука, се пита Анди Кеслър на страниците на Wall Street Journal.

Санкциите удариха Русия. Огромна част от нейните чуждестранни резерви на стойност 630 милиарда долара са замразени. Яхтите на олигарсите са задържани. Visa, Mastercard и American Express преустановиха операции в Русия. Спирането на Apple и Google Pay блокира безкешовите пътници в московското метро. Налагат се доброволни санкции – от Netflix до Nike. 

Правилен ход ли беше отстраняването на Русия от световната финансова система? Противниците смятат, че това е началото на края на долара като резервна валута, защото Русия ще пристане на Китай и ще приеме юана или ще се ориентира към криптовалутите. Китай може да започне да избягва долара. Всъщност от 2014 г. Китай и Русия силно намалиха зависимостта си от долара в двустранната търговия.

Доларът е световна резервна валута след Споразумението от Бретън Уудс през юли 1944 г., когато той бе обвързан със златото, а други съюзнически валути бяха фиксирани спрямо долара. Това не беше някакъв бюрократичен постулат. САЩ бяха в силна позиция, след като финансираха съюзническите усилия през Втората световна война. Америка почти загуби този привилегирован статут през 1971 г., когато бюджетните дефицити (свързани с война и социални разходи) накараха президента Ричард Никсън да преустанови златния стандарт.

Днес държавите все още държат виртуалните американски долари във виртуалните си банкови трезори – златото на съвременното банкиране. Китай държи повече от 1 трилион долара в щатски ДЦК. Русия има около 100 милиарда в долари.

Но защо тези страни държат долари? Какво крепи зелената валута? Конвенционалният отговор е „пълната вяра“ в правителството на САЩ. Ха, това плюс 3,65 долара ще ви осигурят голямо лате в Starbucks, макар вече не и в Москва. Това, което наистина подкрепя долара, е бъдещата способност за генериране на данъци от растящата производителна икономика на Америка и отбранителната структура, която защитава силата на тази икономика. Без това няма хоризонтално свързващо тиксо.

Южна Корея, Тайланд, Индонезия и особено Русия научиха това по трудния начин по време на валутната криза от края на 90-те години. Те не държаха достатъчно чуждестранни резерви, за да защитят собствените си валути, след като станаха дължими разсрочени кредити и банкови заеми, деноминирани в долари. Аржентина, Венецуела и Зимбабве също научиха това.

Китай, подобно на Русия, има брутен вътрешен продукт на глава от населението малко над този на Мексико и около една шеста от американския. Стойността на китайския юан се основава на продължаващия икономически растеж, който през тази година се очаква да е само 5,5%. Докато Китай трябва да продължи да сглобява повече телефони iPhone, играчки, обувки и грилове за глобалните клиенти, той се бори да премине към по-високи хоризонтални слоеве.

Всичко, което Китай държи в руски рубли, е загубило повече от 40% от стойността си само за седмици. Ох. Ако Русия или други страни държат юани, те рискуват подобна девалвация, ако, да речем, Китай бъде ударен от санкции поради евентуално нахлуване в Тайван. Китай и Русия трябва да избягват взаимната заблуда да разчитат съответно само на рублата и юана. И се надявам Русия да се запаси с криптовалути, чийто срив може да направи валутната криза от 90-те да изглежда като пикник.

Бенджамин Франклин би казал на днешните лидери на САЩ: „Имате статут на резервна валута, ако можете да го запазите“. Какво да се направи? Федералният резерв трябва да укрепи долара чрез незабавно повишаване на лихвените проценти. Министърът на финансите Джанет Йелън трябва да заяви, че „силният долар е в наш национален интерес“. Прекратяването на фискалните дефицити също би помогнало чрез създаване на надпревара за държавните облигации в обращение.

Американските компании трябва да преформатират веригите за доставки. Ако продукти като лекарства и iPhone идват само от Китай, това е проблем. Администрацията на Байдън трябва да се откаже от привлекателната за синдикатите заявка „Купувайте американското“, която чухме в неговата реч за състоянието на съюза, която бе ехо на „Америка на първо място“ на Доналд Тръмп. Apple не може да сглобява iPhone в натоварения с профсъюзи Мичиган. Силата на Америка идва от закупуването на стоки и услуги от нашите съюзници в по-ниски хоризонтални слоеве като Виетнам, Южна Африка и страни от Източна Европа.

Време е САЩ да разберат къде Китай или Русия може да имат дори малко предимство – фармация, генетика, изкуствен интелект, кибервойна – и да създадат програми, подобни на тази за ваксинацията срещу Covid, за да стимулират тези индустрии чрез поръчки и предплащания, а не чрез субсидии.

Санкциите срещу Русия няма да застрашат долара веднага, но войните настъпват, когато се появят преходи. Америка не трябва да рискува статута на долара като резервна валута. Инфлацията наистина ще се развихри, ако други страни започнат да отхвърлят долара. Привилегията на Америка си струва да се запази, но по-лесно е да се каже, отколкото да се направи.

https://www.investor.bg/