[ad id=“263680″]
..
НАДЕЖДА
Как се вкопчихме здраво
със нокти и зъби в прогреса…
А къде са душите ни?
Господи боже, къде са!
Вкоравени отвътре-навън
като каменни диги –
любовта не достига до тях.
И насън не достига…
В този зимен живот
пролетта ни човешка къде е –
да ни пръсне от цвят
и душите ни мъртви да сгрее.
И добре, че болят
със последните живи частици,
търсят път за навън,
търсят лято душите ни – птици.
И преди да се свършим,
преди да си кажем: „Това е!“,
Бог ни дава надежда:
душите зимуват във рая!
Ники Комедвенска
„Кабинети за ближни“
