В. Чамек: COVID кризата и войната може да са навечерието на истинската криза

Снимка: Корадо-България АД

Войтех Чамек и главен изпълнителен директор на „Корадо-България“ АД. С него разговаряме как компанията премина пред COVID кризата и как ѝ се отразява суровинната криза.

Възстановяването след COVID кризата се препъна във войната в Украйна. На практика се получи излизане от едната криза и директен скок в другата. Как сте диверсифицирали веригатана доставки и с какви запаси разполага компанията, за да обезпечи производството?

Въпросът е дали това са истинските кризи, или просто е продължително навечерие на истинската, която предстои.

Като цяло ние не сме зависими от доставки, които биха били значително или съществено засегнати в дългосрочен план. Краткосрочното прекъсване по време на COVID и периодите на повишение и спад на цените на суровините ние смекчихме с по-голямо предварително осигуряване на склад на почти всички суровини. В  известна степен продължаваме да го правим. Диверсификацията на доставчиците ни също играе важна роля. Ние не разчитаме на един доставчик и не търсим само най-евтиното.

Как войната в Украйна се отразява на продажбите на дружеството, предвид на практика блокирането на три големи пазара – Украйна, Русия и Беларус?

Продажбите на КОРАДО Груп в тези региони преди конфликта бяха около 5%. Правим всичко възможно да отворим отново украинския пазар. Не е толкова лесно поради някои технически пречки при плащанията от Украйна.

Нашите доставки за Русия не подлежат на никакви санкции или ограничения, поради това можем да изнасяме за Русия, но само ако те са в състояние да платят за това предварително. Тъй като рублата в момента е най-силната валута в света, ние виждаме възможности на този пазар, тъй като нашите продукти сега са значително по-евтини за руски клиенти.

Доколко ръстът на продажбите на КОРАДО-България се дължи на инфлационния фактор?

В момента не знам за компания, чиито продажби не биха били повлияни от инфлацията. Движенията на цените са шокиращи и безпрецедентни в икономическия свят. И определено е невъзможно да бъдат предвидени – дори прогнозата за 6 месеца не работи.

Що се отнася до КОРАДО-България обаче, тя запази нивото на продажбите и дори го повиши с 2% през първото тримесечие на 2022 г. в сравнение със същия период на предишната година. т.е., имаме 2% ръст на продажбите като брой продукти, а не във валутно изражение. В същото време КОРАДО-България беше принудена да увеличи цените, което доведе до по-високи приходи и печалба, съответно с 54% и 58%.

Като цяло пазарите на групата са диверсифицирани, но търсите ли начин да завоювате и нови, извън Европа?

Нашият най-нов пазар е Нова Зеландия. Започнахме преговори и със страни от Северна Америка, като Канада например, за износ първо на нашите най-високо технически продукти – конвекторите.

Въпреки че поддържате политиката си спрямо акционерите, те калкулират суровинната криза и рисковете на войната и акциите на компанията поевтиняват с 11,25% за една година. Как смятате да отговорите на опасенията на инвеститорите?

Ако цената на акциите ни падне само с 10%, бих го счел за изумително постижение. Страхувам се, че капиталовият пазар ще изпита по-голяма болка. Много инвеститори ще търсят парична ликвидност, независимо от цената на акциите или стойността на конкретната компания. Накратко, това не е грижа на инвеститорите, а чист режим на оцеляване за тези, които ще се нуждаят от пари.

Много акции ще изчезнат, след като реалното увеличение на лихвите дойде, а то вече се задава. Тези, които имат дългове, ще страдат и мнозина няма да оцелеят. Както знаете, ние се готвим за подобни сценарии от две десетилетия. От 120 млн. евро дълг на Групата около 2000 г. сега сме на 3 млн. евро, но с налични пари в брой, значително надвишаващи малко оставащия дълг.

Спомняме си как бяхме критикувани от някои инвеститори, че сме твърде предпазливи и може би пропускаме някои възможности за придобивания, защото избягвахме да трупаме дългове. Дори по време на листването ни на борсата бяхме изправени пред банки и фондове със съмненията дали не трябва да поемаме повече задължения. Въпреки това вярвам, че не беше толкова трудно да се предвиди „аномалията“ на безплатните пари, която след повече от десетилетие трябваше да спре и светът трябваше да се върне към нормалност, т.е. парите не са безплатни и трябва да се плащат лихви върху тях.

Времето, когато длъжниците бяха облагодетелствани, а спестителите – наказвани, свърши завинаги. Неподготвените няма да оцелеят. Аз лично си спомням лихви върху спестяванията в Обединеното кралство от над 10%, когато живях там през 90-те години на миналия век. Този път за лихвените проценти граница няма.

Доколкото е възможно да се направи прогноза за тази година, как очаквате да приключи тя при оптимистичен и песимистичен сценарий?

Планирането в днешно време за повече от няколко месеца може да бъде много рисковано. Ние действаме въз основа на ежеседмични сценарии, отчитащи рисковете без “розови очила”, винаги само рискове, рискове и рискове – дали ги познаваме всички и как да ги смекчим. Планираме така сякаш слънцето не изгрява всяка сутрин, образно казано, и тъй като то винаги изгрява, реалността за нас е по-добра.

Ние постоянно тестваме различни негативни фактори, за да видим колко стабилна е Групата, дали можем да издържим например на големи шокове в оборотния капитал – много кратки падежи от страна на доставките и много дълги от страна на продажбите, което пък създава паричен шок – да плащате по доставките и да чакате парите си от продажби да дойдат много по-късно. Доволни сме, че сме подготвени дори за много големи парични шокове, при които вероятността те да се случат наведнъж е много, много ниска, но не и невъзможна.

https://www.investor.bg/