Живка Кехайова
В четвъртък Стара Загора може да подкрепи Украйна. Часът е 17,30. Мястото – пред Областна управа.
В събота присъствах на похода в подкрепа на Украйна в Пловдив. Беше ден на неизразими емоции. Около теб ведри, съпричастни, интелигентни хора. Нито една злобна и глупава физиономия – изключително!
Разбира се имаше и украински бежанци – бежанки всъщност с децата си и един възрастен господин. Когато украинците се събраха на площада пред пощата и извикаха: „България, благодарим ти!“ – се почувствах и горда, и тъжна. Горда, защото се оказа, че наистиа има много достойни българи, способни на невероятна съпричастност. Тъжна, заради големия брой профилактирани от руската пропаганда комплексирани сънародници, убедени, че това да преповтарят путински опорки ги прави неизразимо свободолюбиви и оригинални, без да проумяват простия факт, че стремежът им към робство е срам.
Докато вървяхме по главната улица, в редиците хора се включи млада жена и тръгна с усмивка, жълт и син балон към три украински дечица, вървящи с майка си. Откъде сте, попита майката. От Русия, отговори жената с балоните. Погледна децата и хората наоколо и каза: „Путин убива Украйна, но два пъти убива Русия. Путин е убиец!“. Украинка и рускиня се хванаха за ръце и продължиха заедно напред.
Вдясно от мен и съпруга ми вървеше приказно красиво момиче – тийнейджърка. Вървеше встрани – явно не познаваше никого. Вървеше и от очите й се стичаха сълзи – тихо, скрито и ужасяващо. Сърцето ми се скъса. Разбира се скоро бе заобиколена от хора от шествието. Появи се плаха усмивка под все така блестящо-пълните огромни очи. Незнам какъв човек трябва да си, за да не застинеш пред тези очи и да не прокълнеш убиеца.
В градинката край площада пред пощата бежанка бе прегърнала децата си и така – вкопчени един в друг слушаха вълшебното изпълнение на украинска песен от пловдивчанина Торос Торосян – изумителен човек!
Тази майка, прегърнала децата си в чужда държава, загубила кой знае кого, страхуваща се за кой знае колко близки, загубила дома си и целия си познат живот, в душата ми се превърна в символ на бежанците от войната.
Нямаше програма, нямаше мегафони и тон колони. Прекрасните хора просто си говореха, пееха, уговаряха се за помощ.
Разказвам този, за мен личен момент, защото в четвъртък пред Областна управа е редно след София, Пловдив, Бургас, Варна… Стара Загора да покаже, че и в нея живеят достойни, мислещи, съпричастни хора, които искат да останат цивилизовани и биха се борили срещу безумството на убийците. Да го направим!
Обръщам се и към политическите партии, към младежките им организации, към Младежки общински съвет, към общинските ни съветници – ето достойна мисия, в която би трябвало да сте първи, ако наистина ви пука за обществото, за бъдеще сред цивилизования свят!
