В чии ръце е земята на България?

Милиардерът Уорън Бъфет през 2012 г. е споделил, че земеделските земи в Източна Европа, включително и в България са обект на финансови спекулации.

През 2014 г. средната цена на един декар земеделска земя достига 684 лв., което е с 15,2% повече в сравнение с 2013 г., съобщи Националният статистически институт.

Спрямо предходната година през 2014 г. най-голямо е увеличението на цената на лозята – с 41,4%. Увеличението на цената на нивите е с 14%, на овощните насаждения – с 1,6 %, и на постоянно затревените площи – с 24,2%.

През 2014 г. най-висока e цената на земеделската земя в Североизточния район – 957 лв. на декар. Най-голямо увеличение на цената на един декар земеделска земя спрямо предходната година е установено в Югозападния район – с 33,9%, и в Южния централен – с 32,8%.

В Европа се извършва нещо като тайна поземлена реформа – крупни финансови играчи изкупуват земеделски земи в източноевропейските страни. Ползите, които извличат, са големи, включително и благодарение на европейските субсидии. А вредите са най-вече за местните хора, посочва „Дойче веле” (Deutsche Welle).

„На фона на международната финансова криза земята започна да се възприема като изгодна инвестиция, като конвертируема стока на пазара”, коментира евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев, член на Комисията по земеделие в Европейския парламент. По неговите думи, в страните от Централна и Източна Европа концентрацията на земя със спекулативна цел в малко на брой големи фирми и инвестиционни дружества вече е придобила сериозни размери.

Така се  изтласкват малките земеделски стопанства от пазара, което има и добри страни. Но не само това – по правило големите дружества изтеглят печалбите си от региона и плащат малко или никакви данъци в местните общини, не се интересуват от опазването на околната и защитата на биологичното разнообразие.

„В България има истински финансови акули със съответните фирмени обръчи около тях. Няколко големи фирми държат близо половината от обработваемата площ в страната”- коментира пред „Дойче веле” брокер на земя от Варненско.

Европейските субсидии осигурява на тези големи инвеститори приходи за милиони, защото разполагат с големи земеделски масиви. През 2013г. е приета реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС, която въведе ограничение на максималните субсидии, изплащани на хектар. По този начин трябваше да се осигури по-справедливо разпределение на субсидиите и да се стимулира земеделие чрез стопанства от семеен тип с разнообразна продукция, вместо агроиндустрии, залагащи на монокултури.

На практика обаче не настъпиха сериозни промени. Статистическите данни за 2015 показват, че 25 от най-големите земеделски дружества в България са получавали и най-много европейски пари – тоест, тъкмо тези, които и преди реформата са имали най-големи ползи от преките европейски субсидии.

И в други части на Европа, са в това положение. Най-лошият пример в това отношение е Румъния -споделя евродепутатът Владимир Уручев. В северната ни съседка около 30% от земята се стопанисват от чуждестранни инвеститори. В тази връзка румънският президент Клаус Йоханис пледира за допълнителни рестрикции при продажбите на земи на чужденци.

Предприеха се мерки да се защитят срещу разпродажбата на земеделски земи на чужденци в страните България, Словакия, Унгария, Литва и Латвия. ЕС обаче заведе срещу тях наказателни процедури – заради ограничаване на свободната конкуренция.

Не всички експерти одобряват този подход: „По въпроса за земите ЕС трябва да е готов на по-големи отстъпки по отношение на пазарните правила и на конкурентоспособността. Защото земеделската земя не е обикновена стока”- посочва германският евродепутат Мария Хойбух, член на Комисията по земеделие в Европейския парламент.

Комисията направи конкретни предложения за земеделската политика в края на март. Тя апелира към страните-членки да осигурят на малките и средни селски стопани, както и на начинаещите фермери достъп до земеделски земи на нормални цени.

Хойбух е на мнение, че въвеждането на горна граница за покупката на земи, каквато има в Литва например, е легитимно средство срещу прекомерната концентрация на собственост в ръцете на няколко големи фирми. Преди всичко обаче тя пледира за повече прозрачност при смяната на собствеността.

Източник: DW