В 69 общини средната оценка на матурата по БЕЛ не минава прага от 3,00

При 69 от 265 общини средната оценка от задължителната матура по български език и литература не минава прага среден 3,00, като само в две от тях повече от 100 зрелостници са положили изпита. В общо 24 общини не се е явил нито един ученик на зрелостния изпит.

През 2022 г. общо 43 026 ученици държаха задължителната матура по български език и литература, което е леко понижение спрямо предходната година, когато изпита положиха 45 900 младежи. Средната оценка е добър 3,97, или 25 стотни по-малко от оценката за 2021 г. Този спад обаче е до голяма степен очакван предвид промените в скалата за оценяване и повишаването на критериите, анализират от Института за пазарна икономика.

Минималният брой точки тази година се вдигна от 23 на 30 (от общо 100) – преди познания по 1/4 от изучаваното в гимназията спасяваха от двойка, но вече не стигат.

“Споменът – скръб и утеха”. През май по тази тема в елегията “Аз искам да те помня все така” на Димчо Дебелянов писаха абитуриентите, които избраха интерпретативно съчинение на задължителната матура по български език и литература вчера. Втората възможност беше есе със заглавие “Тежестта на думите”. Учениците разполагаха със 120 минути, за да създадат текст с обем до четири страници.

Най-високи са оценките в общините Челопеч (5,02), Божурище (4,77), Драгоман (4,76), Златоград (4,71) и Стралджа (4,66), като и в петте общини броят на явилите се ученици е сравнително малък. Сред по-големите градски центрове най-добре се представят столицата (седмо място с оценка 4,43), Пловдив (осмо място с оценка 4,31) и Велико Търново (девето място с оценка 4,30). В дъното на класацията стоят общините Симеоновград, Куклен и Брацигово, при които средната оценка по български език и литература е точно 2,00 при явили се съответно осем, седем и пет дванадесетокласници във всяка. В Хисаря средният резултат е 2,7, в Тунджа – 2,33, в Долна Митрополия – 2,88, в Малко Търново – 2,24. В Смолян обаче е 4,18,

Тъй като е избираем, изпитът по математика е бил положен от далеч по-малко ученици – 1518, или едва 3,5% от всички зрелостници, подчертават от ИПИ. Това е и причината средната оценка да е значително по-висока (добър 4,76), предвид че учениците избират втора матура по профилиращ предмет. Интересно е, че този резултат е с едва една стотна по-нисък от миналогодишния, когато обаче са се явили почти хиляда дванадесетокласници повече.

Най-високи са резултатите по математика в Дупница (5,53), Елхово (5,44), Джебел (5,25), Гърмен (5,23) и Силистра (5,21), като явилите се в нито една не надвишават петнадесет. В почти всички 59 общини с участие на тази матура положилите изпита се броят на пръсти, а само в две общини явилите се са над 100 – столицата с 431 ученици и средна оценка 4,93 и Варна със 185 ученици и средна оценка 5,09. В четири от общините – Трявна, Севлиево, Каварна и Брацигово – средният резултат е точно 2,00, а в още три той не надвишава 3,00. И тук няма общини, които да се задържат най-горе или най-долу в класацията и през 2022 г., и през 2021 г., което е нормално, предвид че много общини дори нямат участие на тази матура през всяка година.

Изпитите след 7-и клас

През 2022 г. общо 58 567 ученици са се явили на националното външно оценяване по БЕЛ, като средният им резултат е 53,63 точки от 100. Явилите се по математика са малко по-малко – 58 349 – въпреки че и двата изпита са задължителни. Средната оценка тук както обикновено е значително по-ниска – 35,32 точки. Важно е да се отбележи, че тези резултати отчитат и явилите се ученици от чужбина, които са 21 на брой.

Общините с най-високи резултати по БЕЛ са Борино (70,5 точки), Варна (67,88 точки), Неделино (66,47 точки), Златоград (66,17 точки) и Столична (65,31 точки). На сравнително високи позиции се нареждат големите областни центрове, при които по-високата конкуренция между училищата и наличието на повече ресурси допринасят за по-високо качество на образованието. Най-добре се представят много малки общини, отчасти понеже всеки ученик има много голяма тежест за крайната средна оценка; при тях обаче има и значителни разлики в постиженията между отделните години именно заради голямото влияние на отделните ученици. Така няколко много добри представяния биха могли да изпратят дадена община на върха на класацията, а няколко много слаби – в дъното. Най-малко точки по БЕЛ са получили учениците от Ново село (9,19), Макреш (10), Чупрене и Маджарово (12,80) и Невестинo (16,23), които са сред общините с най-малко явили се ученици.

Резултатите по математика наподобяват тези по български по това, че най-горе и най-долу в класацията се намират много малките общини, а големите областни центрове се представят сравнително добре. На челна позиция отново се нарежда община Борино с 64,03 точки, следвана от Баните (61,23), Златоград (54,24), Варна (50,08) и Ценово (49,21). Столична община заема седмо място с 47,33 точки. Най-долу в класацията по математика се нареждат Георги Дамяново (9 точки), Борово (9,02), Якимово (9,96), Ковачевци (10) и Трън (10,97), като в нито една от тези общини не са се явили повече от 30 ученици. Доколкото може да се говори за клъстери с относително високи резултати по математика, такива са видими в общините в област Смолян, която се характеризира с особено добре развита система на училищно образование, както и в Средногорието.
 

https://www.dnes.bg/ …