Газовата връзка с Гърция все още няма Акт 16

Източник: ICGB

Новата газова връзка с Гърция IGB ще влезе в експлоатация най-късно до октомври, тоест в началото на отоплителния сезон, гарантира изпълнителният директор от българска страна на проектната компания ICGB Теодора Георгиева. Тя уточни, че проектът чака Акт 16 и се водят интензивни преговори с ДНСК за ускоряване на сроковете. От гледна точка на регулаторите и Европейската комисия новата газова връзка може да заработи от 1 август, допълни председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Станислав Тодоров.

По време на официална церемония в централата на българския регулатор на ICGB бяха връчени сертификатите от страна на КЕВР и гръцкия регулатор RAE за независим оператор на газовата връзка. Това означава, че всички компании от всяка държава могат да използват инфраструктурата. Строителството на интерконектора вече е финализирано, предстои да бъдат извършени още някои тестове, както и да бъде автоматизирана работата на връзката, за което се водят преговори за ускорение на процеса с изпълнителя AVAX.

Новата връзка може да осигури цялото потребление на газ за България, коментира Тодоров по време на церемонията и допълни, че тя отваря вратата за развитие на газовия пазар у нас. Според него не е случайно, че големи търговци са подали заявления за лиценз за търговия с природен газ у нас  – в последните дни в регулатора бяха разгледани исканията на Shell, Vitoil и други.

Около половината от капацитета на IGB вече е резервирана по дългосрочни договори, уточни още Тодорова. Най-големият клиент е „Булгаргаз“, който е запазил 1 млрд. куб. метра годишно – газът за България от Азербайджан.
Според Георгиева интерес към проекта има и останалата част от капацитета ще бъде резервирана, когато връзката влезе в експлоатация.

Капацитетът на връзката в момента е 3 млрд. куб. метра, но може да се повиши до 5 млрд. куб. метра още до 2024 година. Това ще стане с изграждане на компресорна станция при Комотини. Според Георгиева операторът на газопреносната мрежа на Гърция – Desfa, вече е подал заявление в RAE за този проект, като целта е да се осигури трасе за втечнения газ, който ще идва по терминала в Александрупалис. „Булгартрансгаз“ също е акционер в този терминал.

Участниците в церемонията многократно изтъкнаха важността на  IGB за цяла Югоизточна Европа в днешните условия – войната в Украйна и спрените доставки от газ. Чрез нея могат да бъдат осъществявани доставки включително и за Молдова и Украйна.

„Газ ще има, защото повече никога няма да зависим от един доставчик и една тръба“, категоричен беше Станислав Тодоров.

Идеята за новата газова връзка, която да диверсифицира доставките на газ в страната, се зароди още през 2009 година, когато Русия спря доставките на газ за Европа. Окончателното инвестиционно решение по проекта беше подписано през 2015 година. Строителството беше забавено от пандемията от коронавирус. 

IGB дава нов маршрут за природен газ за потребителите в Югоизточна Европа. През газовата връзка в България ще влиза газът от Азербайджан, договорен преди години. В момента страната ни го получаваше през алтернативно трасе, като до 1 юли доставките не бяха и в пълния договорен обем от 1 млрд. куб. метра годишно.

Новото трасе дава допълнителни възможности за България и страните от региона да получат газ по Южния газов коридор, особено след като стана ясно, че ЕК преговаря и е постигнала напредък за увеличаване на вноса на газ от Азербайджан. IGB е и неразделна част от идеята за изграждане на терминала за втечнен газ при Александруполис.

Така новата газова връзка е и още един маршрут за транспортиране на втечнен газ в региона.

https://www.investor.bg/