Гайдарят Михаил Киряков спасил от разстрел войници с родопска песен

“Сивковскана чоста гора”, която изсвирил Михаил Киряков като последно желание, разчувствала военните съдии през 1917-а и те помилвали него и още 4-ма

“Последното ми желание преди разстрела е да изсвиря с гайдата си любимата песен.”

Тези думи станали причина родопчанинът Михаил Киряков да спаси своя и на още войници живот през 1917 г. Киряков и още 4-ма са осъдени на смърт чрез разстрел пред другите войници за назидание. Войните от 21-и средногорски полк с трепет очаквали да чуят последните им думи.

Един поискал храна, друг – цигари. Дошъл редът на Михаил Киряков от Чепеларе да поиска нещо, преди да бъде убит.

Ако е възможно – да посвиря за последен път. За живот и смърт – то ми е, рекъл родопчанинът. Военните съдии се спогледали и му отговорили: “Добре, изсвири която искаш песен.” Донесли му гайдата, развързали му ръцете и Михаил засвирил с цяла душа. Всички мълчали и слушали любимата му песен “Мила ми е, мамо, драчка ми е, сивковскана чоста гора”.

Когато досвирвал песента, настъпил смут, стари войници в редиците, обръгнали на всичко от войната, ридаели на глас. И когато осъденият досвирвал и допявал последните стихове, войнишките редици завикали: “Милост”, “Милост”.

Тогава военният състав се оттеглил на заседание и отменил смъртната присъда на гайдаря и другите. Помилваните се струпали да го прегръщат със сълзи на очи. След това се разказва, че Михаил Киряков дори е бил отдельонен командир на 21 човека. Част от тях били разстреляни и паднали в изровен трап, преди да дойде редът на родопчанина.

“Дядо дълго получаваше писма от хора, които са се спасили благодарение на него, от Габровско, от още 1-2 места от страната, не само от тях, а и от техни близки”, спомня си най-голямата му внучка Йорданка.

За истинноста на историята на родопския гайдар, която звучи като легенда, разказва през 1937 г. изследователят на историята на Родопите и писател Васил Димитров, известен с литературния си псеводним Янтай Кавалов. Според близки на Киряков той всъщност не е бил дезертьор, но бил ранен и не могъл да открие полка си. От страх да не попадне при сръбски военни части, се скитал цяла седмица.

Съставителят на списъка на бунтарите войници го вписал, че е сред участниците във Войнишкото въстание. Киряков не се е разделял с любимата си гайда и през трите войни, в които е участвал – Първа балканска, Втора балканска и Първа световна.

Носил я в раницата и свирил на войската при отдих и преди тежки битки. Войниците я наричали жалната песен. След войната Киряков станал лесничей и се преселил от Чепеларе в Девин.

“Редовно е участвал до преклонна възраст в самодейните състави в града, а гайдата му е сред един от експонатите ни”, казва Татяна Димитрова, уредник на музея в Девин.

Внучката му твърди, че дядо ѝ до края на живота си не е свирил на друга гайда освен на тази, която му е спасила живота, защото вярвал, че му носи късмет. Гайдата е по-малка от сегашните, с които свирят майсторите на каба гайдите. От дълга употреба станала неугледна и протъркана, но старецът не я оставял.

“Можел е да си купи много гайди, но не намерихме друга, тази му е била единствената, нея помня”, казва Йорданка.

Още приживе увещавал тримата си синове да го изпратят с гайдата до гробището и да му свирят “Сивковскана чоста гора”. Уважаваният родопчанин обаче бил изпратен не само от един, а от 10 от най-добрите гайдари в района, организирани от създателя на именития оркестър “100 каба гайди”, спомнят си девинчани. Починал е на 1 януари 1971 г.

“Бях малка и не можах да отида на погребението, но хората ми разказваха как целият град го е изпратил – много беше обичан и уважаван”, казва внучката му. Песента, която войникът пял, е реална и се пее до днес. Сивковскана гора е над Чепеларе, а в подножието ѝ има махала. Тя е на олимпийската шампионка Екатерина Дафовска.

Популярният вариант, който е в репертоара днес на всеки изпълнител на родопски песни, е кратък:

Мила ми е, мамо, драчка ми е Сивковскана, мамо, чоста гора дет се рано, мамо, разлистнува,

рано, рано, мамо, по Гергьовден и по-рано, мамо, по Благовец.

Мили ми са, мамо, драчки ми са Сивковскине малки моми

де се рано, мамо, рано стават и се рано, мамо, пременуват.

Оригиналът, записан за първи път през 30-те години, реално се състои от 36 строфи, всяка от по 5 стиха и има няколко варианта сред фолклорните сборници за родопски песни.

Сюжетът ѝ разказва как майка пита смъртно болния си син Стоян какво му е най-мило. Той отговаря, че това е Сивковскана гора, където бил овчар и гледал момите как перат в реката.Там било и първото му либе Вангелинка, която стои на бял камък и се любува на мрените. Майката на Стоян кани либето му да иде в дома ѝ да се прости с умиращия Стоян. Тя увещава любимата на сина си да го жали 3 г., ако го обича, докато отворят гроба му, за да вземе пръстена.

Девойката изпълнила заръката и когато разтварят гроба, пръстенът сам се нанизал на ръката ѝ. Стояновата майка увещава любето да се омъжи за друг и да не забравя и нея, защото я възприема като снаха.

“Баба ни разказваше много пъти, като бяхме малки, как дядо е спасил хората с тази песен”, казва внучката.

Йорданка е най-голяма от 3 сестри. Съпругът ѝ Петър Янков с умиление разказва как старецът се вдигнал от Девин до София за сватбата им, за да им свири с гайдата.

“Много хубав човек, голям добряк. Много се радваше, като ни види, видя и първото си правнуче – дъщеря ни Росица. Преди да почине, детето беше на 2 г.”, казва Петър Янков.

Той и съпругата му работили в София, където изкарали 42 г. Прибрали се в Девин, където избрали да карат старините си – на метри от къщата на прочутия гайдар.

Той имал трима синове. Никой от тях не е участвал във война. Затова пък баща им има 4 медала за храброст от войната, изложени в музея в Девин. Внучката дарила на музея в Девин грамоти и медали на дядо си, връчени му от цар Борис III.

Източник: 24 часа