Очакванията за по-добро непосредствено бъдеще се увеличават за мнозинството от интервюираните в Африка (обикновено оптимистичен регион, въпреки условията на живот), в Индия, в европейските страни извън ЕС, в САЩ и в Латинска Америка. От друга страна, виждаме песимизъм за предстоящата година в Близкия изток, в Русия и до голяма степен в Западна Европа.
В световен мащаб
Традиционно оптимизмът за новата година преобладава в повечето държави по света. Тази година изключение правят Турция, Сърбия, Обединеното кралство, Полша, Чехия, Русия, Босна и Херцеговина, България, Хонконг, Франция, Италия, Ливан, Йордания и Южна Корея.
Глобалното изследване попита хората по света дали очакват следващите дванадесет месеца да бъдат повече или по-малко мирни. 28% от света очакват 2019 г. да бъде по-мирна, 34% смятат, че ще бъде по-проблемна.
Упованието в мира е най-ярко изразено в Индия, Гана, Албания, Нигерия и – любопитно – в Пакистан. В другия край на скалата, на фона на продължаващите протести на „Жълтите жилетки“, във Франция в най-голяма степен (70%) усещат идващата година като по-проблематична.
Кънчо Стойчев, президент на световната асоциация „Галъп интернешънъл“:
„В продължение на десетилетия глобалното изследване „В края на годината“ отчита парадокс: хората, живеещи в по-богати страни, са настроени по-песимистично към предстоящата година. И обратното. Изглежда, че страхът от загуба на това, което имаш, е по-голям от страха да нямаш.
Европейският съюз е все по-песимистичен и няма нужда да се обяснява защо. Същото е с Русия, докато оптимизмът за следващата година в САЩ е най-високият за последното десетилетие. Ефективността на американската икономика е възможното ключово обяснение тук.
Традиционно, в предходните десетилетия повечето хора по целия свят очакваха по-скоро мирна нова година, отколкото изпълнена с опасности – с едно обичайно изключение: Близкият изток. Но сега, за първи път през този век, все по-голям брой западноевропейци очакват със страх, че следващата година ще е по-малко мирна. Глобалният политически ред, установен от победителите във Втората световна война, сега бързо се разпада и западноевропейските нации са загрижени какво ще го замести, а също и дали ще имат думата – докато силата в света се измества на изток.
Голямото предизвикателство между САЩ и Китай е икономическо, а между САЩ и Русия – военно. Европа все повече изглежда изключена от дебата.“
Картината в България
В края на 2018 г. 22% от българите очакват 2019 г. да е по-добра от 2018 г. 30% – по-лоша, а 31% – същата. 17% не могат да отговорят. Така нетната стойност на оптимизма у нас (дялове на оптимисти за 2019 г. минус дялове на песимисти за 2019 г.) е -8. През миналата година тази оценка беше +3. Това показва известен спад на общия оптимизъм.
България е по-песимистична на фона на източната част на ЕС, като например Румъния показва много по-сериозен оптимизъм (нетна стойност +21) България показва по-малко оптимизъм от средното и за ЕС като цяло. Според нетните оценки, на Балканите най-оптимистично са настроени албанските общности, а на другия полюс са Турция и Босна и Херцеговина. Ние сме в средата.
15% у нас очакват идващата година да е по-мирна за света от отиващата си, 28% са на обратното мнение, а 38% очакват да е същата. 19% се затрудняват да отговорят. Нетната стойност е -13. С тази нетна стойност страната ни е близо до средните стойности за света.
България изглежда сравнително по-оптимистична за мира на фона на останалите страни в източната част на ЕС и особено на фона на целия ЕС. Сравнени с останалите на Балканите обаче, българите изглеждат по-скоро песимисти за това дали годината ще бъде по-мирна. И тук, като че ли албанските общности са сред най-бодро настроените.
Настоящото изследване е част от ежегодния изследователски проект на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, наречен „В края на годината“ – традиция, инициирана и проектирана под председателството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. Тази година то бе проведено от световната асоциация “Галъп интернешънъл“ в сътрудничество с УИН в 50 страни по целия свят.
