„Галъп“: Най-близки сме до ЕС, също и до Русия, но все по-критични към нея

Европейският съюз остава суперсилата, чиито политики се смятат за най-стабилизиращи за света в нашата страна. Половината (49%) от участвалите в изследване на „Галъп“ наши сънародници определят политиките на Съюза като стабилизиращи. 22% дават по-скоро негативни оценки за международните политики на ЕС, а 29% от българите се колебаят.

Данните са от новото глобално изследване на възприятията за международните суперсили и техните политики, както и за ефекта на оттеглянето на САЩ от Афганистан. Изследването е проведено от Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ в края на 2021 г. То покрива 45 държави по света и повече от 42 000 пълнолетни граждани, представляващи около 2/3 от световното население.

Къде сме ние? Традиционно най-близки до ЕС. По-близки до Русия (в сравнение със САЩ), но и все по-критични. Традиционно непознаващи Китай.

Макар в очите на българите ЕС да запазва позицията си като силата, която в най-голяма степен оказва стабилизиращо влияние на света, увереността в това изглежда разколебана. Нетната стойност по този показател у нас беше +36 миналата година. Сега е +27. В края на 2019 г. пък нетната стойност на оценките на българите за ЕС като стабилизиращ фактор в международната политика беше +55.
 
Отношението към ефекта на политиките на ЕС у нас са близки до средните в Европа. Съседните ни държави отношението към политиките на ЕС също е по-скоро благоприятно. Изключение прави Сърбия, където отговорите „дестабилизира“ са една втора от всички отговори, а една трета виждат стабилизиращ ефект в международните политики на ЕС.

За българското общество изглежда най-трудно да формира ясна позиция по отношение на влиянието на международните политики на Руската федерация. Показателно за това е, че най-голямото натрупване на отговори на въпроса за Русия е към опцията „не мога да преценя“ – 37%. 30% са на мнение, че политиките на Москва стабилизират света, а 33% са на обратната позиция.
 
За година нагласите у нас към международните политики на Русия са видимо влошени. Нетната стойност на оценките за политиките на Русия у нас сега е -3. Година по-рано беше +17.

На Балканите най-високи са дяловете на отговорите „стабилизира“ в Албания (86%) и Сърбия (64%). Най-убедени, че Руската федерация дестабилизира света с политиките си са гражданите на Косово (69% отговори дестабилизира), Румъния (57% отговори дестабилизира) и Босна и Херцеговина (55% „дестабилизира“). Това поставя нашата страна по-скоро „в средата“ в оценките си към политиките на Русия.

В страната ни все още няма и много ясно изградена представа за международните политики на Китай. 19% от пълнолетните българи смятат, че Китай стабилизира света със своите международни политики, 34% виждат по-скоро дестабилизиращ ефект. Близо половината от запитаните у нас обаче не могат да дадат отговор (47%). Това е и най-високият дял на колебание, регистриран в цялото изследване въобще.
 
В сравнение с миналата година делът на колебаещите се дори е нараснал (макар и минимално). Преди година 19% от българите намираха международните политики Китай за стабилизиращи, а 35% за дестабилизиращи за света. 45% не можеха да формират мнение. Нетната стойност сега е -15. Преди година беше -16. Преди това пък се регистрираха и положителни стойности.
 
В нашия регион политиките на Китай са оценени по-скоро като стабилизиращи в Албания (79% „стабилизира“) и Сърбия (56% „стабилизира”). Гражданите на Косово (63% отговори „дестабилизира“), Румъния (56% „дестабилизира) и Босна и Херцеговина (47% „дестабилизира) са по-скоро на критични позиции.

Според българите, международните политики на САЩ по-скоро дестабилизират света – 53% от запитаните у нас смятат така. 16% са на обратното мнение. Една трета на могат да преценят. Преди година 19% от българите смятаха, че Щатите стабилизират света, 55% виждаха дестабилизиращ ефект в международните политики на САЩ, а 26% не можеха да преценят. Така нетната стойност на оценката на политиките на САЩ у нас е практически непроменена – -36 миналата година и -37 сега.

Изглежда, че за една година съотношението на отговорите е по-скоро запазено и най-съществената промяна по отношение на САЩ  – така и за останалите суперсили – се изразява в ръст на отговорите, регистриращи колебание.

От държавите в нашия регион най-критично насочени към Щатите са респондентите в Сърбия (71% отговори дестабилизира) и в Босна и Херцеговина (59% дестабилизира). На обратната позиция за жителите на Албания (72% отговори стабилизира) и Косово (70% стабилизира). В Румъния мненията са по-скоро разделени – 41% от запитаните там смятат, че САЩ стабилизират света с международните си политики, а 42% виждат по-скоро дестабилизиращ ефект.

Нагласите на българите след оттеглянето на САЩ от Афганистан

16% от българите са променили отношението си към САЩ след оттеглянето им от Афганистан. 10% са променили своите нагласи в положителна посока, а 6% в отрицателна. Така, макар и да не се е отразило значително в цялостните възприятия на българите за САЩ, оттеглянето им от Афганистан е по-скоро добре прието. Въпреки това, повече от половината от българите остават с непроменени позиции след решението на Джо Байдън да прекрати американското военно присъствие в Афганистан – 11% запазват своите позитивни нагласи, а 41% остават на критични позиции. Една трета се колебаят как да отговорят.

Нагласите по този въпрос у нас са малко по-благоприятни от средните за ЕС. Общо за Съюза оттеглянето на САЩ от Афганистан също не променило значително отношението към Щатите. Общо 21% процента от запитаните в ЕС споделят, че са променили нагласите си. Делът на тези, които са променили отношението си в негативна посока, обаче е по-висок – 12% от всички запитани. 9% пък са с по-благоприятно отношение към САЩ след оттеглянето от Афганистан.

Данните са част от традиционното ежегодно изследване „В края на годината“ на Асоциацията „Галъп интернешънъл“ по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 45 държави по света.

Общо 42 212 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2021 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!