“Галъп“: Обществото съчувства на Йончева, ГЕРБ губи повече от скандала „Ало, Банов съм“

Обществото по-скоро съчувства на Елена Йончева в създалия се политически казус – който се насложи върху съдебната процедура. Критиките срещу управлението в страната се приемат традиционно радушно. Пълнолетните българи обаче по-скоро не възприемат, че предстоящите евроизбори ще бъдат решаващ тест за управляващите – макар да не е малък и делът на онези, които намират евроизборите за практически референдум „за“ или „против“ управлението.

Това са част от изводите от независим бърз телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“.

„Галъп интернешънъл“ провери общественото мнение по скандала „Йончева“. Респондентите бяха помолени да определят кое от двете наложени в обществото становища е по-близо до собственото им мнение: „Това е репресия против смел депутат и журналист, който уличава властта в корупция“ или „Това е обвинение срещу корумпирана жена, която тенденциозно пречи на управляващите“.

Българите в по-голяма степен избират мнението, че случващото се изглежда репресия. 38% споделят това мнение, а 22% са на обратното мнение. 17% не споделят нито едно от двете становища, а 18% признават, че не се интересуват. Останалите се колебаят.

Затова и в избора коя от двете основни политически сили в обществото губи от скандала, по-губещ в обществените очи изглежда по-скоро ГЕРБ – 22% избират тази опция, а 19% избират опцията „Йончева и БСП“. Дяловете са в близки стойности, но са показателни за посоката на обществените настроения.

Отвъд партийния сблъсък обаче, 51% намират, че и двете страни ще загубят в създалата се политическа ситуация. Останалите се колебаят.

На този фон 41% казват, че ако Йончева оглави листа на БСП за евроизборите, това всъщност ще увеличи шансовете на „червените“, 46% обаче са на обратното мнение, а останалите се колебаят.Разбира се, в подобен тип данни партийните пристрастия оказват най-сериозно влияние.

В същото време Йончева се възприема сравнително далеч от обичайната партийна политика и затова се ползва и с по-скоро високото за българския политически процес доверие от 34%. Това е и част от обяснението за положителната обществена реакция към нея. Сходна е логиката и по отношение на президентската институция – високото доверие там и традиционната обществена критичност към властта води и до логична подкрепа за критичния тон на президента Радев от последната му реч: 67% от запитаните са съгласни с острата критика, а 27% не са. Останалите се затрудняват да отговорят.

50% не намират пряка връзка между евроизборите и съдбата на правителството. 43% обаче намират, че евроизборите всъщност ще играят ролята на допитване или своеобразен референдум за съдбата на правителството и ГЕРБ. Останалите се колебаят. И тук дяловете са сходни и това показва известна поляризация на общественото мнение.

Сондажът е по специална панелна методика, която осигурява максимална представителност на данните. Проведен е сред 800 души между 29 и 31 януари. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души. Сондажът започна преди скандала около Боил Банов. Такива сондажи пораждат ценни хипотези за последващо изследване и са важни най-вече с това, че показват бързата картина на мненията в динамична обществена ситуация.