Галъп: 44,3% от българите са скептични за жизнения си стандарт след приемане на еврото

Перспективата за приемането на еврото в България продължава да поражда неяснота и да буди обществена тревога по отношение на жизнения стандарт. Това сочат национално представителни данни на „Галъп интернешънъл болкан“, изготвени за Българската национална телевизия в изследване, проведено между 11 и 19 януари лице в лице, извадка от 807 души като 1% от извадката е равен на около 54 000 души.

Според данни на Галъп 44,3% от запитаните избират опцията „Приемането на еврото ме кара да се чувствам по-несигурна/несигурен“. 23,5% са на противоположното мнение.

„Приемането на еврото не ме кара да се чувствам нито по-сигурна/сигурен, нито по-несигурна/несигурен“ – тази междинна опция пък назовават 23%, а други 9,2% признават, че не могат да определят.

Няма ясни мнозинства, но видно е, че ентусиазъм липсва.

Демографският разрез показва, че страховете са закономерно по-високи при по-високите възрастови групи и съответните им политически предпочитания. При най-младите картината е осезаемо по-позитивна.  

Според Галъп данните не са изненадващи на фона на предишни сондажи на агенцията, които показват, че в директен въпрос „за“ или „против“ еврото скептицизмът също надделява и явно е нужна повече разяснителна и информационна работа.

Изследването на Галъп е проведено и финансирано от БНТ между 11 и 19 януари 2024 г. сред 807 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.