Георги Проданов: Вариантите за кабинет са два – на нахалството и на компромиса
Д-р Георги Проданов е преподавател, главен асистент в Нов български университет. Изследва политическите елити, Русия и постсъветското пространство, консултира изборни и политически кампании. Автор на главата „Качество на демокрацията и качество елитите“ в мащабното изследване „Качеството на демокрацията в България“. Член на редакционната колегия на списание „Политически анализи“. Вижте неговата политичска оценка в интервю пред Dnes.bg.
Г-н Проданов, вече е факт първото заседание на новото НС, всички се питат колко дълго ще работи. Каква е вашата прогноза?
Според мен, на 48-то Народно събрание му е съдено да работи повече отколкото мрачните прогнози му предвещават. Съществуването му пряко се свързва със съставянето на нов кабинет, което не е така. На практика съществува вариант, в който парламентът работи и приема някакви, вероятно най-необходимите закони, включително бюджета за следващата година, докато вървят „преговори“ за правителство през третия мандат, в който мандатоносителят може да проточи доста дълго периода за решението си. Според мен обаче опасността да се стигне до скорошни избори не е реалистична и съответно очаквам този парламент да има по-дълъг живот от прогнозите, вероятно до лятото на 2023 г. Тогава ситуацията ще бъде много по-ясна – развитието на факторите като инфлацията, войната в Украйна и всички съпътстващи я кризи ще покажат дали да се отива на избори с местните, или да се продължи така. Тоест, според мен ще има редовен кабинет на по-малкото зло. Поне за кратък период.
Политолозите често коментирахте, че изборите няма да променят картината в НС. Но като че ли доста от партиите се променят, поне външно. Нека направим един разрез на политическите сили, които влязоха. БСП се срина до петата политическата сила и дават заявка да бъдат гарант за социалните политики. Доколко ще имат решаваща роля в новото НС?
Българската партийна система е в интересна фаза от своето развитие, краят на БСП, последната от големите партии на прехода, е неминуем и структурирането на ново ляво е голямата тема, която предстои. Тя кореспондира и с развързването на възела около бъдещето на ГЕРБ, което по същество означава и бъдещето на десницата. В този ред на мисли, изненади в тези две партии не очаквам. Пътят надолу за БСП е необратим, въпреки желанието им да се трансформират в „малък социален партньор“ на всяко управление.
Мени ли си „козината“ ГЕРБ и ще успее ли да се отърве от етикета „нежелан партньор“?
ГЕРБ трябва или да скъса опашката си, т.е. връзката си с Борисов, или ще има подобна съдба на тази на БСП и СДС, въпреки че председателят й активно се опитва да „смени козината си“ в последните седмици. Дилемата в ГЕРБ е между хората, които вървят по дългия път на политиката, с ясни десни идеи и другите, олицетворение на различни влияния, лобистки цели, групи и др., включително и „гвардията“ около Борисов. Тези „лица“ на партията са причината, тя да е нежелан партньор и това налага промяната в нея. Свръхлидерския и корпоративния модел, на който се базира тази партия вече не са модерни.
ПП заяви, че ще подкрепя политики и ще бъде конструктивна опозиция. Възможно ли е това на базата на тяхната реторика?
„Продължаваме промяната“, имат историческия шанс да повторят пропадането на „Има такъв народ“ до „няма такава партия“, ако продължат с нежеланието си да се държат политически в настоящата ситуация и да участват в управление. За тяхно съжаление им се налага да научат урока с търпението и компромисите в един ранен етап, обикновено новите партии е нормално да са обладани от идеята за „всичко или нищо“, но в тази ситуация не могат да си го позволят. Видя се и на изборите – рискът да останат само на твърдия си електорат е голям. Там, чисто идейно, нещата могат да отидат до позициониране в ляво център, което може би и ще бъде естественият избор на хората с леви убеждения в България в следващите години. Много бързо и адекватно трябва да се действа в тяхната ситуация. Заявлението им за конструктивно опозиция беше по-скоро резултат от ступор, след резултата на изборите, в който двамата лидери за първи път усетиха вкуса на загубата, но ако останат в опозиция, подобно поведение би ги заличило като партия, още повече, че нямат друго ясно лице освен като съперник на ГЕРБ.
Новият политически субект е Български възход, които се обявиха за диалогичност. Мнозина предричат, че ако се стигне до връчване на трети мандат, ще е при тях. Има ли капацитет тази партия да се справи с подобна отговорност и въобще виждате ли я да седи стабилно в политическия живот?
“Български възход“, а и „Възраждане“ са силно конюнктурни партии и зависими от външни влияния, което особено ясно от това се видя на последните избори при „Български възход“, съвпадението на високите резултати от тях с корпоративния вот на някогашната партия „Лидер“, около предприятията на Христо Ковачки. Много вероятно те да играят в пакет с ДПС за следващ кабинет и не трябва да се отхвърля вероятността да принудят ГЕРБ за кабинет, макар и без явна подкрепа на 121 и повече депутати. Трети мандат на „Български възход“ звучи като триумф на схемите, ако тогава се стигне до кабинет, той също ще е такъв.
В последните дни на последното НС имаше отцепване на депутати от „Възраждане“. Очаквате ли нещо подобно сега и в каква роля виждате тази партия, която заяви, че няма допирни точки с другите?
„Възраждане“, въпреки че удвои резултата си на последните избори, това беше ефект от ниската избирателна активност, доколкото резултатът им не надхвърли този, който имаха някога „Обединените патриоти“. Тоест броят на хората, склонни да гласуват за шумни, популистки и фалшиво радикални партии не е нараснал. Със заглъхването на темите от типа войната, ковид и кемтрейлс, влиянието на тази партия ще се свие до естествената им ниша извън парламента. Това всъщност е здравословният ефект, който участието в парламента оказва на подобни партии – нормализира ги, показва, че обещанията им са абсурдни, а често и задкулисните причини, заради които са създадени.
Мустафа Карадайъ призовава за диалог, но като че ли никой не иска да го води с тях. Доколко това е грешка на останалите партии?
Интересно е твърдото, а и най-ранно заявление на ДПС и Мустафа Карадайъ, че трябва да влязат в следващото управление и може би тук се крие ключа от следващия кабинет. Съдбата на БСП и НДСВ след тройната коалиция показва, колко е опасно да бъдеш заложник на ДПС, но те са фактор, който няма как да бъде заобиколен в българската политика. И защото са действително най-организираната структура, и защото „нейните“ региони винаги присъстват със запазено място в бюджета. Мисля че там „карантината“ от другите партии ще бъде по-дълга от тази спрямо ГЕРБ и това е нормално – докато все още няма публично яснота за ролята на Делян Пеевски в тази партия, за КТБ, за „Росенец“, списъкът е дълъг.
Когато се говори за нов кабинет, ДБ присъства в математиката. Къде виждате тяхното място?
Демократична България се оформя като елитарна градска партия, пред която най-големият проблем видимо се очертава обновяването на състава, което върви по ръба между гражданска активност и партийна лоялност. Много вероятно в една бъдеща дясна конфигурация те да си намерят нишата на вечния малък партньор, който контролира София и затова е важен по избори. Тяхното бъдеще много пряко зависи от местните избори в столицата през следващата година и развитието на Борис Бонев и бъдещата му партия. Той е пряк техен конкурент за гласовете на столичани, на умните и красивите, онези, които искат промяна, както искате ги наречете, съответно заплаха. Виждам, че ДБ вече започнаха опити да влизат в нишата на Бонев, но мисля, че е късно за тях…
ДБ даде заявка, че най-важната реформа е съдебната. За това заговориха и от ГЕРБ. Смятате ли, че ДБ ще загърби егото си и ще седнат на една маса с депутатите на Бойко Борисов, за да изготвят заедно законодателни промени в тази насока? На фона на всичко казано до тук – виждате ли шанс да се състави правителство с по-дълъг хоризонт?
За мен създаването на правителство е все по-видимо и вариантите са два: или „правителство на нахалството“, такова каквото беше това на Орешарски, с изненадващата подкрепа от Волен Сидеров, но в случая конфигурация между ГЕРБ, ДПС, „Български възход“ и скрита подкрепа от „Възраждане“ или „правителство на компромиса“ с мандата на Продължаваме промяната, плюс Демократична България и с някаква подкрепа на ГЕРБ, което да запълни управленския вакуум с определена програма. Всъщност и двата модела са заложници на политическото бъдеще на Бойко Борисов и на главния прокурор Гешев. С оглед на непосредствената активност на последния, много е възможно той да бъде факторът, който да предопредели бъдещия кабинет. Разбира се, това не е нормално за политическата ситуация, но е възможно в държава, в която зависимостите и скритите лоялности бяха институционализирани през 12-те години управление на ГЕРБ. А и достатъчно външнополитически фактори изискват в България да има ясно легитимно управление.
Държавният бюджет се приема за най-важния инструмент на всяко управление, този път обаче проектът му е изготвен на служебния кабинет на президента Румен Радев. Смятате ли, че може да бъде приет в предложения му вид или ще претърпи сериозни промени. А дали няма да се окаже и първото изпитание пред евентуалното мнозинство?
Темата около държавния бюджет ще бъде в пряка връзка с това, колко студена ще бъде зимата, колко ще бъде висок процента на инфлация и до колко партиите ще се опитват през социалните мерки в него да се харесат на избирателите. Рискът е да бъде щедър, тоест ориентиран към едни близки следващи избори и после да бъде кърпен с актуализации, което виждаме и сега. Аз се надявам той да не се превърне в залог на политически амбиции, а действително да бъде балансиран. Изобщо въпросите с данъчната политика, със социалните мерки и помощи са нещо, което трябва да бъде променено от сегашния модел на поголовен данък и наливането на помощи в потребление. Това трябва да бъде част от дебата за бъдещето на държавата, която искаме и за правилата, които ще я родят. Дебат – прогноза и план – къде искаме да сме след Х години и минимумът, който трябва да направят всички управляващи до тогава. Дебат, който трябва да се проведе в процеса на договаряне на правителство, в парламента, публично. Ясно е, че не може да продължаваме така: с огромна пропаст между много бедни и много богати, с държава, която работи в полза на онези, които имат контрол над институциите, с прилагане на закони по симпатия или за назидание. Това е модел, който ражда кризи и убива хора, дефектен на ценностно ниво, с дефицит на справедливост, с оцеляване и решаване на проблеми през лични контакти, през корупция. А ниската активност на изборите показва кой печели от него и кой не иска повече да играе тази игра…
Recent Posts
