Георг Фридрих Хендел, пред когото Бетовен сваля шапка

През 1969 г. умира Джак Керуак, автор на прочутия роман „По пътя“. В тежката си депресия той седи в креслото си, пие уиски, гледа телевизия без звук, а по уредбата в дома му мощно звучи „Месия“ – ораторията на композитора от ХVІІІ век Георг Фридрих Хендел.

Два века по-рано това тричасово музикално произведение има значението, което рок операта на Андрю Лойд Уебър „Исус Христос суперзвезда“ носи за хората днес. „Месия“ е сътворена като истинска икона за тогавашното общество, което възприема сериозно образа на Месията.

Хендел живее като суперзвезда на епохата си. Критиците му твърдят, че е себичен, груб и арогантен, поклонниците – че е честен, щедър и добронамерен. Освен като композитор и диригент, той печели пари и като импресарио на оперни звезди, съсобственик и мениджър на оперни театри, играч на борсата.

Макар поне два пъти да обявява фалит, Хендел винаги връща задълженията си към кредиторите и поддържа висок стандарт на живот.

Хендел е първият композитор в света, за когото е писана биография. И първият с издигнат паметник приживе. Част от живота му е публична и ексцентрична, другата е скрита и пълна със загадки.

Но няма загадка по отношение на музиката му – тя е наистина безсмъртна.

Прочутият химн на Хендел „Свещеникът Задок“ има библейска основа – също като „Месия“ и голяма част от останалите творби на композитора.

Днес това произведение е известно като химн на Шампионската лига по футбол. Маестрото обаче го съчинява не за съвременните запалянковци, а за коронацията на английския крал Джордж ІІ през 1727 г. Оттогава „Задок“ звучи и при всяка коронация на британски монарх.

Именно драматизмът и съвършенството на могъщите хорове, характерни за „Задок“, са сред най-големите приноси на Хендел в световната музикална история. Но да не забравяме, че същият този шумен и силно драматичен композитор може да бъде – и постоянно е – същевременно кротък и лиричен.

През 1685 г. в Германия се раждат двама музикални гении – Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел. Те никога не се срещат, но геният Бах пише за гения Хендел: „Понякога не мога да си представя как е способен с толкова прости средства да изрази толкова сложни неща“.

Бащата на Хендел, придворен бръснар и хирург, пък не може да си представи, че синът му може да учи друго, освен право. Музикалният талант на Георг прелива още от детска възраст, но не среща подкрепа в семейството. На младия Хендел дори са наложени тежки забрани да свири. Той обаче вмъква на тавана малък клавикорд и свири, когато всички спят.

Веднъж случайно сяда на органа в една църква. Чува го херцогът, хваща баща му за врата и го кара да обещае, че ще осигури музикално образование на сина си.

Хендел учи композиция и клавирна техника при органиста Фридрих Захов. На 12 години композира първите си творби, а на 13 свири пред пруския крал Фридрих І.

На 17 Хендел вече е органист, а на 18 е в операта в Хамбург, където заляга над клавесина и цигулката. На 20 поставя и първата си опера – „Алмира“, последвана от „Нерон“, „Дафне“ и „Флориндо“.

В Хамбург Хендел има опасно приключение. При представление на операта „Клеопатра“ се налага диригентът да изсвири една партия на клавесина. Тогава той дава палката на Хендел, който после отказва да отстъпи мястото обратно. Стига се до дуел, а Хендел е спасен от голямото копче на палтото си.

Приключенията на композитора продължават и в Италия. Там Хендел се запознава с много хора, включително либретиста Антонио Салви, с когото работи.

В Рим Хендел пише църковна музика, кантати и пасторали, но във Флоренция, с операта „Агрипина“ кара публиката да полудее по „нашия скъп саксонец“.

Заради тази слава през 1710 г. електорът на Хановер прави Хендел придворен капелмайстор. Композиторът приема, но при условие, че има възможност да ползва отпуск за неопределено време. Причината е, че планира пътуване до Англия. Успява да замине. Но забравя да се върне.

В Лондон Хендел жъне изключителен успех и дори става британски гражданин. Още с пристигането си той представя операта „Риналдо“ със знаменитата ария „Нека да плача“. Някои казват, че произведението е намек за това, че Хендел може би е хомосексуален.

В Англия композиторът дружи с благородници, известни с хомосексуалната си ориентация. Той никога не се жени, а известната му връзка в Италия с 16 години по-възрастната певица Витория Таркини се обяснява като експеримент на неориентирания младеж. Няма твърди данни за любовния живот на Хендел, така че музиката му казва всичко, което бихме могли да знаем.

Прочутата Хенделова сюита „Музика на водата“ е свързана с друга любопитна история. Когато Хендел отива в Англия, на трона е Кралица Ана. Тя обожава музиката му, но умира и през 1717 г. на трона застава Джордж І.

Това е същият електор на Хановер, от когото тогавашният капелмайстор Хендел си тръгва, без да обясни защо.

Новият крал е крайно недоволен. За да спечели благоволението му отново, Хендел композира „Музика на водата“. Сюитата се изпълнява в продължение на три нощи на брега на река Темза в присъствието на краля, придворните и много чуждестранни гости.

Също като Бах, с напредването на възрастта Хендел губи зрението си. От катаракта ги лекува един и същи английски доктор мошеник, а след операцията и двамата ослепяват още повече. Освен това на 65 Хендел претърпява тежък инцидент с карета, получава и лек инсулт.

Болестите се трупат на 74-годишна възраст музикалният гений си отива. Погребан е с държавни почести в Уестминстърското абатство. Друг музикален гений – Бетовен, казва по адрес на Хендел: „Бих свалил шапка и коленичил пред неговия гроб.“

* Становищата, изказани в рубриката, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036