ГЕРБ загуби София! Какво избрахме всъщност?

Кмет на столицата е знаково събитие, с което „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) ще имат по-солидни позиции във властта на национално ниво. И все пак да погледнем по-внимателно в най-съществената победа.

Навикът кметът да се смята за губернатор в британска колония пречи на реалистична оценка и води до завишени очаквания. Градът се управлява повече от колективното тяло на Столичния общински съвет (СОС), отколкото от кмета. Васил Терзиев ще разчита на мнозинство, каквото няма.

ПП-ДБ са развеселени, но самотни в Столичния съвет. С 23 съветници за мнозинство им трябват поне още 8. БСП и „Възраждане“ ги отписваме. ГЕРБ имат 14 и за управлението на града това става решаващо.

Малко вероятно е обаче ГЕРБ да повторят флирта на полуобидени, но преглътнали обидата в името на световния прогрес. Идеята за евроатлантическото братство не засяга града. Кметът Терзиев ще трябва да разчита на ad hoc мнозинства по отделни въпроси, всекидневно, по всяка точка в дневния ред на Съвета.

Тук пред Борисов и ГЕРБ има дилема. Дали да влязат в нова полукоалиция с ПП-ДБ или, както би казал той, да им дадем да разберат сега как така без нас. Борисов не се интересува от благоденствието на града, а от оживяването си като политически лидер. Най-вероятно е да опъне нервите на кмета и групата от 23 съветници. Не виждам друга логика, но това ще стане по-ясно от разпределението на основните постове.

Пасивите от кампанията на ПП-ДБ

Новият кмет на столицата е белязан с пасиви от кампанията, които трябва да се преодоляват. Победата му е недовършена от гледна точка на националния политически капитал, който вземането на София следва да бъде.

Преди всичко ПП-ДБ прекалиха с обещанията и програмните намерения. Ако се събере всичко казано от тях, трябва да очакваме София да се събуди догодина като града-слънце на Кампанела. Това, разбира се, не е реалистично. Дори има известен парадокс в този тип кампания, в който експерти казват какво е добре да стане, а не какво са в състояние да направят. (Добре е да спечеля джакпота е фантазиране, а не целеполагане, нали?)

От една страна, хората очакват предметни, фактически, видими неща: стига с перманентните ремонти, стига с драмите в детските градини, не искаме Витоша да е декор на „Сталкер“ и т.н.

От друга, цялата кампания на Васил Терзиев беше построена около идеята за „нов модел на управление“. Нов модел е структурна абстракция, от която не следват бързи видими резултати. И тъкмо на ниво „нови модели“ бойкотът от СОС ще бъде най-силен. Но дори да бъде проведен, новият модел няма измерими политически ефекти в националната политика.

Втори момент в кампанията засяга поведението на Васил Терзиев и на ПП-ДБ спрямо профила на кандидат за кмет на столицата. Да не пипаме темата с кошмарната ДС. Но тази биографична особеност ще тежи, особено на ДБ дълго.

Към фриволното мислене по въпроси, чувствителни за избирателя на ДБ, се добавя и основният факт, че коалицията „Да, България“ и ДСБ на практика не участваха в изборите, а оставиха всичко на ПП. Как ще се преживява това от традиционния избирател на синьо-дясното или каквото е там текущото му име?

Новият модел можеше да дойде преди изборите

Новият модел на новия кмет предвижда на първо място консултативен процес с въвличане на граждани в подготовка на съществени решения. Избирателят на ПП-ДБ обаче се пита: защо въпросният нов модел не беше приложен при издигане на кандидатурата за кмет?

Защо кандидатът Васил Терзиев беше изваден като бял заек с цъфнала усмивка от джоба на Мистър Сенко и наложен на избирателя като данък сгради?

Има над 30-годишна практика на първични избори в България. Тя щеше да даде живот на новия модел още преди изборите.

Ето така се трупат един върху друг въпроси, които избирателят, главно на ДБ ще си задава, защото ПП-ДБ го вкараха в режим на принудително съгласие.

Самият Васил Терзиев трудно ще се справи с такива въпроси, а те са приоритетни за бъдещето на ПП-ДБ като национална политическа сила. Той може да е успешен бизнесмен, почтен човек, мотивиран кмет и още каквото му се иска на жителя на града.

Но едно прескачане на границата между бизнес и политика по начин, който напомня рекорда на Стефка Костадинова, е подозрително. Това по принцип в демократичния свят е доста рисковано и рядко се практикува. Трябва да си публично разгърната фигура, не става само с акции и стартъпи.

Васил Терзиев като втория човек в държавата

Как отговаря засега новият кмет на тази особеност и въпросите, които тя повдига? С позоваване на експертни качества и експертни екипи. Из социалните мрежи започнаха да го подиграват, например да питат вечер вкъщи с експертен екип ли се прибира и подобни характерни безчинства. Но в тях има нещо знаково и доста правдоподобно.

Кметът на София е политическо лице по най-пряк начин. А и щом ще сменя модел на управление, следва да разбира, че се заема с ново структуриране на власт, т.е. с политически проект.

Кметът на София е ВТОРАТА по сила позиция в държавата. Номинално е трета, но президентът е затворен в клетката си без бюджет.

Председателят на НС е конферансие. Играе си с дневния ред, но това е малко като „не се сърди човече“. Кметовете на Париж, Лондон и т.н. са потенциални президенти и премиери. Те влияят силно на националното разпределение на властта.

С положението на трети в държавата какво ни каза Васил Терзиев в кампанията и сега, след нея. Той не разви никакъв политически профил. Не добър или лош, а никакъв. Стои симпатичен като експертите, на които се позовава.

Една близка ми каза, че ѝ прилича на синоптик по телевизията, сиреч полиран, дори перфектен. Ние, заточениците от омагьосания свят на ремонтите, му желаем успех. Но въпросът дали става за кандидат, не дори за кмет, си стои отворен.

Стои отворен и за ПП-ДБ.