Бизнес

ГЕРБ ни готви ограничаване на кешовите разплащания до 1000 лв. – всичко друго ще се плаща по банка

Без много шум и фанфари, Министерският съвет планира да ореже значително едно от най-важните права, с които разполагаме – това да се разпореждаме както решим със собствените си пари.

Под булото на борбата със сивата икономика и следването на европейските практики, каквото и да означава това, новото правителство на ГЕРБ и Обединени патриоти планира да ограничи възможността за кешови плащания до едва 1000 лв. през 2019 г. Ако промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) бъдат одобрени, през 2018 г. таванът на кешовите плащания ще бъде намален до 3000 лв., а още през това лято максималната сума, която ще можем да плащаме кеш ще бъде 5000 лв. В момента тя е фиксирана на 10 000 лв.

Практически това означава, че всяко плащане, което решим да правим и е за сумата от поне 1000 лв., няма да може да се извършва кеш. Решавате да си купите телевизор – ще преминете през електронно плащане. Харесвате си хубава картина – няма да можете да платите кеш. Забравете да платите и покупка на нов модел телефон с добрите стари хартиени пари.

Нека първо уточним колко голям е проблемът със „сивата икономика“. Според председателя на НСИ Сергей Цветарски България се като дял от БВП процентът на сивата икономика у нас е 0.24% или изчислено в абсолютна сума малко над 200 млн. лв. По този показател страната ни не е по-зле от много други държави от ЕС, където диапазонът е между 0,2% и 0,4%.

Пренасочваме се към втория аргумент на Министерския съвет – следва се европейската практика. Това също не отговаря на истината. Кратка проверка ни уверява, че не съществува абсолютно никакъв лимит за кешови плащания в Германия, Австрия, Словения, Литва, Латвия, Кипър, Малта и Исландия. Според официална статистика 70% от плащанията в Германия се извършват в кеш.

Но това не е всичко… Във Великобритания не съществува лимит за кешово плащане, стига то да се извършва с банкноти до 50 паунда. В Швеция няма ограничение на плащанията с банкноти, като само в определени случаи търговците са задължени да информират отговорните органи и то при плащания над 15 000 евро. В Холандия няма кешови ограничения, като търговците информират институциите само при съмнителни транзакции. В Унгария няма ограничения за плащания от страна на клиенти.

Та коя европейска практика следваме? Нима Франция, Испания и Италия (три закъсали икономики), са по-европейски от Германия, Великобритания и Холандия?

С действията си всъщност Министерски съвет изпълнява повелята на Европейската централна банка, която от години се опитва да наложи, при това агресивно, ограничения върху кеша в ЕС. След дълга и упорита битка се стигна до първата победа за президента на банката Марио Драги и лобито около него – премахване на банкнотата от 500 евро. Причината е наложеното публично мнение, че банкнотите с високи деноминации се използват за престъпни цели, а в това число и за финансиране на терористични организации.

Според скептиците обаче целта е парите да бъдат извадени от дюшеците и вкарани в банките под формата на депозити. Колкото по-ниска е деноминацията на банкнотите, толкова по-трудно е съхранението им извън банковите институции. Последните пък са исторически доказани като некадърни в управлението на спестяванията на своите вложители, което доказва и последната голяма финансова криза от 2008 г. Още повече, че след тази криза банките намалиха значително лихвените си проценти, като дори стигнаха до отрицателни такива.

Ограничаването на плащанията в кеш и премахването на банкнотите с високи деноминации са част от една и съща борба – тази срещу кеша. Според главния редактор на списание „Форбс“ Стив Форбс истинската причина за тази борба е налагане на контрол от страна на правителствата към техните граждани. Премахването на кешовите плащания води до загуба на поверителност. Големият брат научава какво, кога и откъде сте си купили в секундата, в която го направите. Дали ще си купите пакетче дъвки или бельо за любовницата – няма скрито-покрито.

В думите на Форбс има резон. Представете си момента, в който не разполагате с пари в кеш, който явно не е толкова далечен, след като само в рамките на две години лимитът за такива плащания у нас ще падне 10 пъти! В този момент едва ли е добра идея да бъдете дисидент, например, след като с един клик на мишката можете да се окажете без абсолютно никакви средства.

Ако всичко това не ви стига, то е достатъчно да се сетите за прекрасната 2014 г. и обсъжданията за банкови ваканции в едни интересни стенограми. Затова – кратко, точно и ясно – оставете кеша на мира!

Михаил Кръстев, Frognews

[ad id=“218560″]

редактор