Гергьовден – най-големият пролетен празник наред с Великден

Гергьовден е най-големият пролетен празник на българите наред с Великден, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Празникът е свързан със събуждането на природата. Чества се в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.

„Гергьовден е най-големият пролетен празник. В традиционния български календар това е началотo на активната стопанска година, тя се дели на летен и зимен сезон – празниците са Гергьовден и Димитровден. Преди всичко това е празникът на животновъдите. Изкарват се ритуално овцете на паша, правят се големи трапези. Свързан е с магическото прехвърляне и практиките за осигуряване на плодородие“, обясни доц. Петко Христов от Института за етнология и фолклористика към БАН.

По думите му Свети Георги и редица други светци наследяват в иконографията си антично наследство. Безспорно част от иконографията на тракийския Херос се вижда в изобразяването на Св. Георги, отбеляза гостът на Bulgaria ON AIR.

„Неслучайно Геoргьовден е избран за ден на храбростта. Има толкова много пластове на балканска и българска традиция“, подчерта доц. Христов и разказа следния факт в студиото на „България сутрин“.

В първия учебник по антропология в Кеймбридж – „Първобитната култура“, издаден през 1871 г. (преди Освобождението на България), жертвоприношението на Гергьовден, което правят българите, е дадено като пример за езически остатъци в християнството, които продължават да се практикуват.

Ритуалната практика с жертвоприношението е много преди формирането на държавата и институциите ни, тя е в основата на културната ни идентичност, стана ясно още от думите му.

Доц. Христов посочи още, че и мюсюлманите на Балканите празнуват пролетния празник Хъдърлез.