Герджиков и политиката. Как парченца от Древна Елада отекват в Софийския университет

За първи път в историята на България има ректор, готов да изостави университетската си кариера, за да стане политик. Професори, доценти и доктори неведнъж са се кандидатирали за президентския пост, неколцина са успявали, но първият човек на най-стабилната университетска марка дотук не е правил ход към канцелариите на „Дондуков“ 2.

Това е и първият академичен кандидат, чиито най-големи професионални постижения са пряко свързани с евентуалната му политическа дейност.

Най-видимият професионален актив на проф. Анастас Герджиков е преводът на „Политика“ на Аристотел – съчинението, в което понятието „политика“ се появява за първи път и първият трактат по управление, посветен на общото в един граждански смисъл.

Според специалистите това е езиково най-сложният Аристотелев текст, ето защо наличието му в добър превод на български безспорно е голяма привилегия за България. Макар и сравнително далеч от съвременните разбирания за политика, значим дял от схващанията на философа от Стагира са все така актуални и днес.

Политиката според Аристотел и политиката днес

• Аристотел пръв въвежда разделението на живота на публичен и частен, фундаментално за съвременния свят. Това схващане се намира в основата на днешната представа за конфликт на интереси – този, който смесва личното и общественото, създава сблъсък, който изкривява правилата, позволявайки емоциите и интересите от частната сфера да проникнат непозволено в публичната сфера. Това е и едно от основните проявления на корупцията – размитите граници между лично и обществено счупват рационалните правила.

Пренасяме се в наши дни. На 7 юли 2021 г. стана ясно едно откритие на антикорупционната комисия. Тя установи, че ректорът на ЮЗУ проф. Борислав Юруков се намира в конфликт на интереси. Цитираният ректор е обвинен, че се е наградил със 142 000 лева за период от около 3 години. С решение на съда Юруков беше отстранен от длъжност.

Сходна ситуация в Софийския университет обаче не води до сходен резултат.

През септември 2017 г. стана ясно, че в Софийския университет за една година (2016) ръководството е разпределило близо 20 милиона бонуси. В много от случаите документи липсват, а мотивацията на ректора и екипа му е меко казано неубедителна.

Тези разкрития са направени от студентите Симеон Георгиев и Стефан Радов. За една и съща дейност на преподаватели на еднакви позиции според ръководството са се полагали фрапантно различни добавки към заплатите. Сред доста забележимо наградените са главният финансист на СУ, главният счетоводител, началникът на ректорския кабинет и юрист на граждански договор с две години опит при наличие на отделно правно звено и цял факултет по право в СУ.

Дори повече: достъпът до информацията за практики от реда на конфликта на интереси, макар и гарантиран от закона и гласуван положително от Академическия съвет (АС) – върховният управляващ колективен орган на университета – е реализиран след няколко месеца забавяне. Предоставените документи са във вид на заключени pdf файлове с размер на знаците 1,5, пише Офнюз. Тоест, направено е всичко възможно информацията за нередност да не стигне до публиката.

На следващо заседание на АС проф. Божидар Ангелов, декан на Факултета по начална и предучилищна педагогика, предлага за наказание двамата студенти, които са изискали документите. Несъгласие с изговарянето на проблема пред медии изразява и доц. Милена Стефанова от катедрата по публична администрация във Философския факултет.

Така излиза, че на разгласата на проблеми не се гледа като на едно от средствата, стимулиращи търсенето на решения. Точно обратното – забелязалият порочна практика следва да бъде репресиран, за да мълчи, тъй като статуквото трябва да се възпроизведе безпрепятствено.

В този случай до действия така и не се стига. Болезнено застава въпросът за причината за пасивността на правораздавателните органи. Припомням, че годишните финансови отчети на най-старото висше училище у нас от години се приемат със забележки, но това не буди тревога у никого. Сякаш е традиция академичните среди да не бъдат отговорни за управлението на финансите, делегирани им в голяма своя част от обществените средства.

През април 2019 г. доц. Милена Стефанова е наградена от ректора проф. Герджиков с почетния знак на Софийския университет със синя лента, а съмнението за връзка със заставането ѝ в услуга на ректорския екип и против базисните принципи на прозрачността остава.

Качествата на политика според Аристотел и качествата днес

• Един от принципите на успешното управление на публичните ресурси според Аристотел е директно свързан с качествата на онези, които го осъществяват. Според него общественият живот е тъкмо арена, на която добродетелните намират реализация на талантите и способностите си.

Пренасяме се в наши дни.

Принципът, развит от Аристотел, днес е в основата на конкурсното начало като основа за заемане на обществена длъжност – печели онзи, който е показал в най-пълна степен достойни за поста качества.

В Софийския университет обаче се появиха подозрения за конкурсни процедури, в които беше замесено името и управлението на ректора. Макар формални нарушения да не бяха сигнализирани, самият Герджиков беше единствен кандидат в конкурса за висшия пост. През ноември 2019 г. вече писахме, че състезанието само със себе си за поста на ръководител на най-авторитетното висше училище у нас е аларма.

Последваха конкурси за по-ниски академични длъжности, в един от които участвах и аз самият. Не спечелих. Това ме постави в неудобната ситуация да търся обяснение за този резултат и да знам предварително, че публичната критика на точно този конкурс от моя страна би била уязвима. Но случаите станаха повече и обхванаха мои колеги от други специалности, които не искаха разгласа. Затова и примерът, който ще дам, е свързан с мен.

Конкурсът, в който участвах, се състоя през същата 2019 г. за асистент по история на България. В състезанието участваха петима души, но то завърши без победител. Със съгласието на двама други участници поисках достъп до протокола от изпитна процедура. Това беше отказано от ректора, който се позова на законов регламент (чл. 31, ал. 1 от Закона за защита на личните данни). Към онзи момент текстът вече не беше действащ.

2 години по-късно проф. Анастас Герджиков все още не е отговорил на жалбата по случая.

Примерът, който получи далеч по-голяма разгласа, е този с плагиатството на преподавател от СУ „Св. Климент Охридски“ – Петър Илиев, който се прочу покрай желанието на „Има такъв народ“ (ИТН) да го превърне във вицепремиер на страната. Обяснението на ректора беше крайно неубедително, защото всички знаем, че отговорността за състоянието на системата принадлежи тъкмо на онзи, който я оглавява.

Такива случаи – с неубедителни конкурси или със затваряне на очите пред нарушения – има и в предишни ректорски мандати. Но в случая именно препотвърждаването им буди тревога.

Ясните правила според Аристотел и правилата днес

• На Платоновата идеална държава Аристотел формулира отговор: за да функционира добре, политическото следва да бъде основано на ясни правила. Макар да не е най-големият почитател на демокрацията, древногръцкият философ сочи някои несъмнени предимства на общо договорените закони: изхождайки от гражданството, те са резултат от общо усилие и калкулират волята и качествата на мнозина. Индивидуалните интереси трудно се събират в колективно волеизявление. „Общественият договор“ на Русо все още е твърде далеч във вековете, но нуждата от единен набор от регламенти, който не се променя спрямо личната изгода, не подлежи на съмнение още в древността.

Пренасяме се в наши дни.

В средата на октомври 2019 г. стана ясно, че година по-рано в качеството си на ректор проф. Анастас Герджиков е подписал договор с майка си, по който тя е получила 9 000 лв. За коректност към фактите – ратификацията е от негов заместник, когото той е упълномощил. Сумата не изглежда достатъчна за нечие обогатяване, но практиката е факт: границите на публичното и личното са насилени, а правилата – погазени.

Българските правоприлагащи органи не намериха нередност. Според КПКОМПИ „наличието на свързани лица само по себе си не представлява конфликт на интереси. Свързаността създава риск от такъв в случаите, при които лицето, заемащо публична длъжност упражнява правомощия или изпълнява задължения по служба повлияно от частен интерес“.

Друг необясним пример има в периода 2008-2009 г. Тогава проф. Анастас Герджиков е председател на Фонд „Научни изследвания“. През май 2012 г. Агенцията за държавна финансова инспекция публикува доклад, в който констатациите за нарушения за недвусмислени. Факт е и участието на ръководителя на институцията. Проблемните случаи са десетки, а сред тях особено тревожна е практиката за непрозрачно оценяване на научни проекти и одобрението на проектни предложения на лица, намиращи се в близки отношения с ръководството на фонда.

До днес институциите мълчат, а давностните срокове отдавна са изтекли. Ако санкцията все пак е възможна, то тя би могла да е само морална.

Тиранията според Аристотел и тиранията днес

• В първа книга на своята „Политика“ Аристотел осъжда стремящите се към парично обогатяване, имайки предвид най-вече тези, ангажирани в управлението на общите дела. В един от доводите си той твърди, че парите не са богатство, а негов символ, ето защо имащите много пари всъщност не следва да бъдат смятани за богати.
• Обект на петата книга от Аристотелевата „Политика“ е дебатът за тиранията като форма на управление. Деспотичните режими са временни – заключава философът, привеждайки куп доводи.

Не е лесно да се направи паралел на тези твърдения на Аристотел с днешния ден, защото страна, преживяла истинската еднопартийна тирания много трудно би могла да се съгласи, че в условията на свобода сама започва да избира деспотично управление, съчетано с недоверие към знанието.

Но въпросът все пак стои – как един академичен човек успява да се съгласи с подкрепа, идваща от негов антипод?

Другите обвинения срещу Анастас Герджиков, които евентуално биха го обвързали с някаква „тирания“ в широкия смисъл на думата или с подозрения към неговия професионален интегритет, не звучат достатъчно убедително. Такива са например твърденията за негови задкулисни връзки с ДПС или за това, че в инициативния му комитет има слабо академично присъствие – довод, който няма нищо общо с качеството на кандидатурата.

В академичното поле остава без отговор само един въпрос – че проф. Герджиков не е публикувал научен текст от около десетилетие.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .