Доскоро едва ли не ни уверяваха, че у всеки сириец дреме един бъдещ Стив Джобс, а мюсюлманските пришълци щели да обогатят светското ни общество. Германия трябва да се прости с тези заблуди, коментира Райнхард Мюлер.
Очевидно нямаме друг избор: ще трябва да свикнем с мисълта, че международният тероризъм стигна и до Германия. Ислямистки атентатори, които имат за цел да избият колкото е възможно повече невинни хора, си живеят съвсем необезпокоявано в Германия. Влезли са в страната като бежанци и по всяка вероятност са носели в багажа си тайното поръчение да организират и извършат атентати.
Отдавна вече ни повтарят, че терористите са взели на прицел и Германия. Свикнахме и с рутинните предупреждения за „сериозна заплаха“. А сега ще трябва да свикнем и със зачестяващите новини за антитерористични операции, обиски и арести.
Изобщо обаче не искаме да свикваме с провали като този в Кемниц, където сириецът Джабер ал-Бакр, заподозрян в организирането на терористичен акт на територията на Германия, успя да се измъкне под носа на полицията. Вярно, голямо постижение е дори самото класифициране на дадено лице като заподозрян, но тези усилия би трябвало да доведат до незабавното му задържане. Случаят от Кемниц приключи за щастие благополучно – в понеделник сутринта сириецът все пак бе заловен.
Оттук нататък е пределно ясно, че държавата трябва да реагира адекватно и суверенно на опасностите, за които самата тя отчасти носи вина. Държавата в никакъв случай не бива да се самозалъгва, че може да гарантира стопроцентова сигурност. И преди всичко трябва да се прости с някои заблуди. Водещи представители на бизнеса и на политиката доскоро едва ли не ни уверяваха, че у всеки сирийски бежанец дреме един бъдещ Стив Джобс, че всеки мигрант е като шестица от тотото за обществото ни, а всеки мюсюлмански пришълец ще обогати светската ни държава. Трезвият поглед постепенно оборва подобни твърдения.
Да се борим срещу причините, пораждащи миграцията, да държим под контрол миграционните потоци, като в същото време внимаваме за спазването на законите – всичко това изисква неимоверни усилия. Но въпреки всичко държавата трябва да е в състояние да осигури защита на своите граждани. Всеки ще прояви разбиране за това, че специалните служби трудно „надушват“ някой бавно радикализирал се терорист, който действа сам. Но не можем да проявим разбиране, когато се оголват полета на беззаконие, заради които хората остават с впечатлението, че държавата не им гарантира защита срещу т.нар. дребни закононарушения. Подобно усещане подкопава фундамента на републиката, на „обществената кауза“. А терорът няма шанс само когато гражданите вярват в силата на този фундамент.
Райнхард Мюлер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“
www.faz.net
Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main
