Снимка: Pixabay |
Докато САЩ се отличават от останалите развити икономики с това, че са осигурили свобода по отношение на притежанието на оръжие сред своите граждани, Германия е уникална с това, че по нейните аутобани липсва ограничение на скоростта. Тази особеност обаче сега се сблъсква с императивите за пестене на енергия, което от своя страна отразява общите усилия на Запада да се противопостави на употребата на енергията като оръжие от страна на Москва и руския президент Владимир Путин, пише Андреас Клут в коментар за Bloomberg.
В Европа, само остров Ман прави компания на Германия в заобикалянето на категоричните ограничения на скоростта по магистралите. Но шофирането по лъкатушещите пътища на брулен от вятъра остров едва ли е същото като оцеляването по скоростната лента на аутобаните на най-обсебената от автомобилите нация в света.
За мен шофирането по аутобан обикновено представлява приключение, при което обикновен баща, каращ остарял миниван, се опитва да усмири хленчещите хора на задната седалка и да ги убеди да имат търпение, докато стигнат до определеното за почивка място, обяснява Кнут.
Онзи ден се движех по инерция в дясната лента, но за кратко трябваше да мина в средната и в лявата лента — в Германия никога, никога не минавате отдясно. Проверих огледалото за обратно виждане, на което се виждаха само малки точки в далечината — почти празна магистрала. Секунди по-късно бях в лявата лента, движейки се със 130 километра в час и отново погледнах в огледалото. Три коли Porsche се бяха озовали плътно зад мен, като всички бяха пуснали левите мигачи и премигваха с фарове, за да им освободя лентата, разказва Кнут.
В иначе бюрократизираното, свръхрегулирано и обсебено от законите общество, аутобаните без ограничения символизират последните останки на свободата. Поне така се възприемат от около половината германци. Така виждат нещата мъжете и консерваторите-либертарианци. Политически тя е представена от дясноцентристите, включително от Свободните демократи, един от компонентите на настоящото правителство на Германия. Именно те поставиха свободата на аутобаните като условие за присъединяването им към коалицията.
Другата половина на страната приема състезанията по аутобаните за опасни и ненормални. И все пак е изненадващо трудно да се твърди, че липсата на ограничения на скоростта води до смъртта на повече хора. Германия отчита относително малко смъртни случаи при пътнотранспортни произшествия в сравнение с други страни, а смъртните случаи, които все пак се регистрират, се отнасят за места, където съществуват ограничения на скоростта, като селските райони.
Но все пак е налице тази линия на аргументация, свързана със загубата на енергия. Благодарение на законите на физиката, по-бързото шофиране изисква много повече гориво. В ерата на изменението на климата и на фона на задълбочаващата се енергийна криза това се превръща в проблем.
Военната машина на Путин изисква Русия да бъде петролна държава. Той използва въглищата, петрола и природния газ по два начина. Единият е да спечели пари, за да поддържа армията. Другият е да направи европейските страни зависими от енергийните ресурси на страната му, за да може да ги изнудва.
Путин вече спря газа за България, Полша, Финландия, Нидерландия и Дания и се готви да направи същото с Германия и други страни. Министърът на енергетиката на Германия Роберт Хабек предупреждава, че Путин може напълно да затвори тръбопроводите и обяви втория от общо трите етапа в извънредния национален план, който може да завърши с енергиен режим.
Спасението, ако съществува такова, ще дойде от ангажирането на цялото общество да пести енергия, предполага Хабек. Той помоли хората да вземат по-кратки и по-хладки душове, в което има доста смисъл. Същото важи и за ограничаването на употребата на климатика през лятото и на термостата през зимата, за ползването на влак вместо самолет и отмяната на напълно ненужните пътувания. Списъкът с подобни съвети може да бъде доста дълъг и полезен.
Но допълнителното ограничаване на скоростта е на върха на този списък. Това е първото от десетте предложения на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за намаляване на потреблението на петрол. В Германия, разбира се, това означава възобновяване на стария спор около въвеждането на ограничение на скоростта.
Средната скорост по германските аутобани през 2019 г. е 125 км/ч. Германската агенция по околна среда смята, че въвеждането на ограничение от 100 км/ч по аутобаните, както и намаляването на ограничението от 100 на 80 км/ч по автомобилните пътища, ще спести 6,4 милиона тона въглероден диоксид – и много животи, особено по по-тесните пътища. Greenpeace в същото време изчислява, че подобен ход ще намали вноса на петрол в Германия с около 2,5%.
Въпросът е подобно намаление много ли е, или малко… Тук политиката отново взема връх. Около 57% от германците сега подкрепят — временно — ограничението на скоростта. Свободните демократи със сигурност ще протестират. Но те трябва да помнят, че също така призоваха своите коалиционни партньори, Зелените и социалдемократите, да преразгледат своята идеологическа неприязън към ядрената енергия. Във време на война всеки трябва да бъде готов на компромиси.
Моите собствени инстинкти са либерални (в класическия смисъл, не в американския), изтъква Кнут. Винаги съм вземал кратки душове, като наскоро ги направих още по-кратки – и нямам нужда от Хабек или закон, за да ме убедят да го правя. По същата логика сега и аз карам по-бавно и ще се радвам, ако други хора доброволно направят същото. Но ако трябва официално ограничение, така да бъде.
Да се надяваме, че в един бъдещ момент ще получаваме цялата необходима енергия от слънцето, вятъра и океаните, за да можем да спрем да замърсяваме атмосферата си и да премахнем петролни диктатори като Путин. Дотогава, най-доброто, което можем да направим, е да променим начина си на живот – понякога малко, друг път повече. Украинците се борят за свобода с живота си. От нас се иска да намалим скоростта. Това не е никак много, заключава Кнут.
