Германците все още са разделени по оста изток-запад

Снимка: Bloomberg

Лятото след падането на Берлинската стена, през 1990 г., правих антропологически изследвания в едно източногерманско село, което се намираше на 200 метра от западногерманската граница. По време на комунизма селяните са можели да чуят свиренето на музика, звъненето на часовниц, и понякога дори как хората си говорят на Запад, пише Саймън Кюпър за Financial Times.

Самите те се бяха озовали в съветския блок поради историческа случайност. До старата гранична ограда има ред от скали с надпис „K.П.“ от едната страна и „K.Х.“ от другата – Кралство Прусия и Кралство Хановер. Границата между германските държави от 19 век се бе превърнала в желязна завеса. 

През 1990 г. селяните вече купуваха парченца от „завесата” по пет германски марки, за да оградят градините си. „Най-високо качество, западно производство“, ми каза един човек и посочи името на западногерманската метална компания, изрисувано на оградата с Източна Германия.

Днес Източна Германия все още съществува в съзнанието на хората. На изборите в Германия на 26 септември източногерманците ще гласуват по-радикално от западните. Около една четвърт се очаква да подкрепят или крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD), или Левите (Die Linke), наследник на комунистическата партия в Източна Германия. Ретроспективно, това недоволство възниква почти веднага след падането на Стената.

Бях отседнал в къщата на двойка на средна възраст (той бе бивш граничар) и една баба, която е писала с готически шрифт и е наблюдавала с бинокъл западното село отсреща. В съботите се редувахме да правим седмичната си баня в желязната вана. Беше юли 1990 г. и източногерманците току-що бяха превърнали източните си марки в западногермански при изключително щедрия курс от 1 към 1.

Моите домакини ми показаха своите излезли от употреба източногермански монети – меки, като пари от монополи. Те с удоволствие оставяха всичко това зад себе си. Селяните бяха гласували за Християндемократическия съюз (CDU), за бърз път към капитализма и обединението. Те гледаха с презрение на проекта на активистите за граждански права за даване на работници на дялове в държавните фабрики. Достатъчно беше експериментирано с източногерманците от 1933 г. насам.

Още през лятото на 1990 г. източногерманците беряха плодовете на капитализма. Все още ми е пред очите как бабата тържествено ядеше банан за десерт. Селяните пазаруваха в западни супермаркети. Но един човек ме попита объркан: коя от многото марки прах за пране е най-добрата?

Хората започваха да ценят простия живот в Източна Германия: време, калории и гарантирана работа. Вярно, приятели ви шпионираха, но от друга страна, ако самите вие шпионирахте, печелехте по 600 марки на месец.

източник https://www.investor.bg/…………