Гледна точка ДЪРЖАВАТА-ПРОВИДЕНИЕ НЕ Е ДЪРЖАВА-ПРИВИДЕНИЕ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 40, 1991 г.
Гледна точка
ДЪРЖАВАТА-ПРОВИДЕНИЕ НЕ Е ДЪРЖАВА-ПРИВИДЕНИЕ
БСП „се втвърдява“, СДС „се разцепва“, Великото народно събрание „не кове“ закони… подобни изрази покриват с обриви на НОВА ПОЛИТИЧЕСКА АЛЕРГИЯ намъчените ни уши. Смайва почти садомазохистичната нагласа у мнозина да търсят фатализъм във всяка прогноза, всяко действие, всеки миг. Според мен демократичният процес у нас (естествено, че е част от световния!) има своя вътрешна логика и тя трудно би могла да бъде предопределяна от само една отделна политическа сила, която и да е тя. дори и непредсказуеми опасни действия не са в състояние да надхвърлят прага на формиращото се широко обществено мнение, че нашата страна не се нуждае и не иска страс, срив, взрив. Че не може да викаме неволята да ни учи, а трябва да проявим обща воля за излизане от кризата. Това не означава обезличаване на собствената позиция, братски прегръдки и всенародно ликуване, а баланс на интереси, характерен за гражданското общество, конкретни прагматични действия, които времето иска от нас. КРИЗАТА, ИЗБОРИТЕ, ПАУНОВИТЕ ОПАШКИ Излизането от Великото народно събрание на група депутати от СДС пораздуха жаравата на обществения градус. Захвърчаха по телевизионния екран и вестниците многоцолови усмивки, физиономии на неразбрани от „простолюдието“ касандри, скъсани копчета… какво от това, че проектът за конституция бил добър; че реформата не бива посред лято, преди да се е събудила като хората, да заспи зимен сън като мечките; че видни и ВИДИМИ международни експерти и институции също са на позициите на трезвия разум… какво от това? Образцовите възпитаници на лозунга „Винаги верни на Партията!“ лесно го трансформират в крилатото „Винаги верни на Каузата!“ Горката кауза! Но си мисля, че не разперените паунови опашки (очите по тях са слепи) на самовлюбеното оглеждане в обектива на телевизионните камери или в зениците на възбудените човешки очи срещу тебе ще бъдат трайният знак на българската демокрация, на всяка демокрация. Разчитам за това и на достатъчно конкретното мислене на голяма част от лидерите, членовете, симпатизантите на партиите и движенията от СДС. ПРИНЦИПЪТ „ИЛИ-ИЛИ“ – ГЛУПАВО РАЗПЯТИЕ Добре, ще дойдат изборите, после други и тъй, и тъй… За кои от тях ще успеем да пречупим в себе си глупавото, фатално разпятие на принципа „или-или“? Или социализъм, или капитализъм. Или само държавна собственост, или само частна собственост. Или СССР, или САЩ. Или колективизъм, или индивидуализъм. Или свобода, или социална справедливост. Да вземем само възела „СССР или САЩ“. Кой ни пречи да сме добре и с двете велики сили? Валенса пътека проправя до Москва да подпише двустранния договор,а наши нови месии с физиономии на „прелъстени и изоставени“ предлагат да съдим Съветския съюз, едва ли не да му налагаме контрибуции. В същото време сес задъхваме за нефт, метал, пазари. Оня ден бяхме с народния представител д-р Руси Русев из „Лозенец“. Кажи-речи няма семейство без съкратен от работа. Поне петима от тези, с които разговарях, бяха от „Прогрес“… Да не би това да са все игри на номенклатурата? Метал му трябва на предприятието, метал и поръчки. Апропо, щатите… Точно там принципът „или-или“ все повече губи почва. как ще приемат някои български новореволюционери следното: „Марксистката философия е задължителен предмет в програмата по политически науки“, разказва Васил Петров, бивш секретар на Федерацията на независимите студентски дружества. Той се завърна през тази седмица от САЩ, където заедно с още 12 българи завърши първата си година в „Парк колидж“ близо до Канзас сити (в. „24 часа“, май 1991 г.). Не си прав Петров, не си прав – такава секретна информация… Къде по-добре е да се добере човек до истински необходимата на демокрацията „привилегирована гледна точка“, дала възможност на Александър Андреев да напише (в. „Култура“, май 1991г.): „В този смисъл по-голямата, по-добре снабдената и по-дисциплинираната армия („Много сме!“, капачките, „Единство!“) спечели битката, тъй да се каже без бой, без никаква стратегия и с малко тактика…“ Извън МНОГО СМЕ, КАПАЧКИТЕ И ЕДИНСТВОТО Мисля, че БСП тогава спечели и защото много по-малко робуваше на принципа „или-или“. Когато и да са новите избори не са далече. Много ми се иска в платформата на БСП още по-ясно да присъства държавата-провидение. Изразът не е мой. Взех го от проекта за основи и принципи за програмата на правителството на Португалската социалистическа партия, представен на нейния ІХ конгрес през май миналата година. Там равенството се тълкува като средство на свободата. Убедително е посочено, че през различни периоди либералните крайности и колективистичните крайности еднакво „успешно“ търпят крах. Държавата-провидение – излязла от сблъсъка между либералните и колективистичните опити – е държава, „центрирана в човешкото същество и в достойнството на човека да е свободен“. Посочено е още, че свободата на инициативата и стремежът към социална справедливост не са легитимни, ако водят до по-малко свобода и по-малко справедливост. Нямам никакви угризения за плагиатска нагласа, които би ми пожелал някой приятел от социалдемократическата партия. Държавата-провидение не е умозрително привидение на португалските социалисти, не е просто поредна идеологическа или политическа формула. Тя е понятие-явление, резултат от рационалния вътък и закономерната стихийност на историческия процес, принципиално ядро, което може да обединява действията на левите сили в Европа и света. (Сигурно и в България, но не преди предстоящите избори.) Използвам това понятие, защото е най-доброто съвременно обобщаващо отрицание на принципа „или-или“. ОБИЦА НА ПЪПА ИЛИ ЩУРЕЦ В УХОТО Честно да си кажа, има случаи, когато ми се ще да си оставам при твърдия избор „или-или“. Неотдавна ми показаха в „Паралели“ блестяща светска новост: „Една нова приумица вероятно ще бъде на мода това лято по американските плажове: носенето на обица на пъпа. За целта е необходимо хирург да направи подходящо отверстие.“ Да има имам проблемите – рекъл Пижо и аз му пригласям. По съм склонен като българин вехтозаветно да си запазим щурец в ухото да ни нашепва нещо къде щуро, къде нормално, къде трънливо, къде благо, къде сърдито, къде нежно, къде приспиващо, къде свестяващо. (Мръсен конформист!) Дано не го попилеем някъде тази наш щурчо. Ние, българите, открай време си имаме обица на ухото, кусур сега и на пъпа. това пък го казвам за онези нашенски днешни политици, които се подвизават по българската обществена сцена, сякаш е американски плаж. От това на американските плажове не им става нищо, но…
май 1991 г. Петър ДРАГИЕВ