Гледна точка КРИВОРАЗБРАНАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 35, 1991 г.
Гледна точка
КРИВОРАЗБРАНАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ
Когато човек върви по старозагорските улици, идва му на ум заглавието на една стара българска книга „Криворазбраната цивилизация“. И му се иска да замени втората дума с друга – или „приватизация“, или „капитализация“… И се чуди да се смее ли, или да плаче, като гледа нашенското тълкуване на икономическата реформа. Реформата започна в Стара Загора /надали само тук, но…/ с грижи за изхранването и „поенето“ на старозагорските граждани. За целта бяха издадени 4-5 дузини разрешителни за продажба на фъстъци и слънчогледови семки /последната беше особено ползотворна за чистотата и прегледността на градските улици/ и поне десет пъти повече разрешителни за откриване на кафенета, кафе-сладкарници, кафе-аперитиви и други подобни народополезни заведения. След като по този начин се осигури прехраната на населението, старозагорските ръководители се заеха с битовото обслужване на гражданите – и по-точно на гражданките. С тяхна благословия отвориха врати десетки козметични и фризьорски ателиета… и 90 процента от тях скоропостижно ги закриха, защото нашенските жени нямат нито навика, нито свободното време, нито пък излишни пари, за да станат постоянни клиентки на новоизлюпените фирми. След това реформата допря и до търговията. Отдавна се знаеше, че гаражите в Стара Загора са абсолютно недостатъчно, затова бе взето решение от рода на „каквото с тях – такова и без тях“ и започна масовото им превръщане в бутици, предлагащи на паралиите хора богат /и ни твърде/ асортимент от западноевропейски и южносъседски стоки – сърмени блузи и рокли, лачени обувки, дантелени гащенца и други подобни. Нищо, че все по-скъпо струващи и трудно намиращи се коли висят и ръждясват по тротоарите – важното е, че „получихме възможността да се модернизираме и отгоре, и отдолу“. Но гаражите се оказаха недостатъчни за предприемчивите търговски реформатори. И тогава погледите се насочиха към съществуващите магазини. Имаше в 200-хилядния град един-единствен магазин за детски храни – прецени се, че съвсем излишен и че е много по-необходимо и полезно на негово място да се открие поредният бутик. Имаше един-единствен магазин /пардон – и е един щанд в Универсалния магазин/ за бельо – ресто: и щандът, и магазинът станаха бутици. И защо ли са ни тези магазини, щом бутиците ни предлагат дантелени бикини и бродирани слипове в достатъчни количества? В бутик се превърна и фирменият магазин на ТК „Д.Благоев“, в бутик се преустройва и единственият в града магазин за детски обувки и… Излишно е да се изброява целият списък на „приватизиращите се“ магазини и щандове в града – той виси на вратата на Универсалния магазин – за сведение на паралиите кандидат-арендатори и на смутените и разтревожени „средностатистически граждани“. Нека бъдем наясно – не сме нито против икономическата реформа, нито против приватизацията, нито против частния бизнес. Но това ли е пътят за задоволяване нуждите на хората? Защо няма нито една фирма производител на хранителни стоки или стоки от първа необходимост? Нима ще се храним с фъстъци и кафе и ще се обличаме с внесените турски боклуци? Защо градът е пълен с фирми, които организират курсове за изучаване на чужди езици и екскурзии до чужбина, предлагат административни и информационни услуги, а нито една от тях не се заема да направи нещо истински полезно за задоволяването на крещящите ни нужди? Лично аз не се съмнявам, че скоро голяма част от тези новоизлюпени бизнесмени търгаши, търсачи на лесни печалби, ще банкрутират, защото оголелият ни и гладен народ няма да има достатъчни средства да купува лъскавите дрънкулки и парцали и ще търси нещо по-практично и необходимо. Защото, за да процъфтява търговията, трябва да съществува и производство на необходимите стоки, а не да се разчита само на спекулата с чуждестранни бракми. А в настоящия период никой от „новите капиталисти“ няма желание да „цапа“ ръцете си с производствена дейност, а предпочита да прави турнета в чужбина, съчетавайки приятното с полезното, разчитайки на спекулативна печалба от „немъчени пари“. Докога ще продължава тази нашенска „приватизация“ и развитие на частния бизнес у нас? Дали ще сме живи и здрави да дочакаме неизбежния фалит на тези бизнесмени паразити, да дочакаме истинското възраждане на частната производствена и търговска дейност, каквато някога е кипяла в България? Ще дочакаме ли отново да се появят трудолюбивите и предприемчиви частни производители и търговци, с каквито открай време се е славила нашата страна? Дай, Боже!
Нина РАШЕВА