Глобалната свободна търговия е в криза

Снимка: Bloomberg

Докато дипломатите се подготвят за декемврийската виртуална среща за демокрация на 110 правителства, има много кършене на ръце относно глобалния упадък на демокрацията. Тази демократична рецесия е реална, но друг основен елемент от либералния световен ред е в още по-голяма опасност, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal.

Свободната търговия е толкова важна, колкото и демокрацията за здравето на световния ред, но подозрението относно нея е отношение, което обединява демократите на Байдън и популистите на Тръмп. В последния си тръмпистки търговски ход администрацията на Байдън удвои митата върху канадската дървесина.

Междувременно опасенията, свързани с новия омикрон вариант на ковид, накараха Световната търговска организация да отмени министерската си среща в Женева. Тъй като СТО губи както ефикасността, така и легитимността си, либерализацията на търговията, която е най-важната сила след американската военна мощ, която свързваща нациите по света в либерален ред, е изправена пред най-значимото си предизвикателство след Голямата депресия.

Свободната търговия е важна. Тя направи много повече за повишаване на жизнения стандарт и увеличаване на възможностите за хората в развиващите се икономики от всички световни бюрократи, отговарящи за чуждестранната помощ. И това не е всичко. Като дава и на богатите, и на бедните нации общ интерес от мир и стабилност на глобалната система, свободната търговия прави повече от НПО-тата и активистите за насърчаване на мира. Милиарди хора по света усетиха драматично повишаване на жизнения си стандарт благодарение на търговското лидерство на Америка. Този просперитет е това, което кара толкова много хора на толкова много места да приемат световна система, която дава на Америка привилегирована и уникална роля.

Подобно на кризата на демокрацията, кризата на свободната търговия се дължи отчасти на неуспехите на нейните приятели и отчасти на враждебността на нейните врагове. Дневният ред за свободна търговия и демокрация, който се появи в шеметните години след разпадането на Съветския съюз, беше опростено замислени и често недобре изпълнен. СТО беше безполезна пред лицето на системното нарушаване и преиначаване на правилата от Китай, който беше приет в организацията през 2001 г. Американските регулатори не мислеха достатъчно за вътрешните последици от изместванията, свързани с разрастващата се световна търговия, позволявайки на политици, които са против търговията, да се катерят и в двете партии. А тромавият процес на преговори със 164 държави кара СТО да се движи бавно, въпреки че необходимостта от международно сътрудничество в търговията нараства.

Днес защитниците на свободната търговия са изправени пред още повече проблеми. Важността от поддържането или развитието на сигурни вериги за доставки на стоки, които са от решаващо значение за военните или други чувствителни системи, се съчетава с нарастващото политическо напрежение с Китай. Това инициира процес на отделяне, който с течение на времето неизбежно ще политизира търговията. Китай удвои усилията си да развие своя собствена индустрия за информационни технологии както по причини, свързани с националната сигурност, така и по икономически.

Глобалното движение срещу изменението на климата разглежда „зелените мита“ като инструмент за налагане на политиките на природозащитниците върху Индия, Китай и други страни. Чрез ограничаване на пазарния достъп за стоки, произведени по въглеродно интензивни методи, богатите страни биха могли да принудят бедните да приемат екологичните разпоредби на развития свят. Това е оръжие, което много зелени активисти желаят да владеят, и обединяването на зелените с традиционни протекционистки групи като профсъюзите би подкопало подкрепата за свободната търговия в САЩ и извън тях.

Междувременно много представители на ЕС гледат на огромния вътрешен пазар на съюза като на най-силния му актив в международните отношения. Независимо дали чрез подкрепа за зелените мита върху селскостопански продукти от Амазония или чрез контрол над поведението на технологичните гиганти, посредством заплашване на достъпа им до европейския пазар, бюрократите от ЕС виждат търговските ограничения като единствения им реален инструмент, за да накарат гласа на Европа да се чува по света. Брекзит премахна от ЕС един от най-твърдите европейски защитници на свободната търговия; подкрепата за свободната търговия в Брюксел изглежда вероятно ще намалее с течение на времето.

Въпреки че свободната търговия е стълб на ръководения от Америка световен ред от 40-те години на миналия век насам, отстъплението от нея намери почва в американския политически спектър. Неуместното решение на администрацията на Тръмп, подкрепено от много демократи, да се откаже от Транстихоокеанското партньорство – търговски пакт, специално предназначен да ограничи китайското икономическо влияние в Азия и да тласне Китай към по-честни и отворени търговски политики – беше политически и икономически скъпо за Съединените щати.

Каузата за свободна търговия днес не е модерна и разработването на търговски дневен ред за 21-ви век ще бъде трудно. СТО се нуждае от дълбока реформа. Проблеми като климатичните промени и системното неспазване на правилата не могат да бъдат пренебрегнати. В свят на растяща геополитическа конкуренция търговията не може да бъде изцяло отделена от националната сигурност.

Въпреки всичко световният мир, глобалният просперитет и американската мощ остават зависими от свободната търговия. Заплахите за международната търговска система трябва да тревожат всички нас.

източник https://www.investor.bg/…………