„Години любов“,„Невена Коканова. Пътуване“ и изложба „Невена Коканова на 80 “в Стара Загора

Издателство Книгомания, ARTO+Георги Тошев, Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и Библиотека Родина канят на следните събития по случай 80-годишнината от рождението на Невена Коканова:

премиера на книгата „Години любов“ с участието на Георги Тошев,

 премиера на новия документален филм „Невена Коканова. Пътуване“;

откриване на изложбата „Невена Коканова на 80 “;

Хората идват и питат: Коя е къщата на Невена Коканова?

В Чомаци съм, в Габровския Балкан. Селото, което Невена избра за спасение от суетата. Днес то носи името Иглика. Място, свързано с нея завинаги. Тук довършвам новото допълнено издание на книгата за Невена Коканова.

Отскоро на каменната ограда, разделяща нейния свят от този на другите, е поставен красив дървен надпис: „Любим кът и гнездо на спасението на Невена Коканова“. Подарък от приятеля Дикран, съседа по къща.

Хората идват, спират, оставят цветя. Спомнят си Невена. Години любов, която продължава и след като стопанката я няма.

Невена продължава да е загадка и вълнение. Актриса, която публиката помни. Обичана жена. Баба, която не дочака своя внук. Майка, която искаше всичко за своето момиче.

Невена обичаше да се прибира в себе си. Да стои в тишина, да се грижи за цветята или да храни животните. Чомаци беше мярката ѝ за нормалност. Дългите разходки из селото. Дърветата. Спомените и огънят, в който сама изгори писмата, снимките, една голяма част от живота си, когато се сбогуваше с него.

Как ли щяха да изглеждат очите, лицето, душата ѝ на 80 години?

„Невена беше обичана и ще продължава да бъде обичана. Жена и актриса.

Тя е от малцината в съвременното ни изкуство със статут на истинска звезда. Извоюва си го сама. Напук на системата, на предразсъдъците, на догмите. В живота бе скромна, изглеждаше така, сякаш по нищо не се отличава от другите. Това не беше поза. Това бе тя.

Днес мнозина имат претенции, че са я познавали. Особено след смъртта ѝ, когато няма как да бъдат опровергани. Но тя допусна малцина до себе си.

Събрах спомените на хора, които са се докоснали до нея през годините. Някои за миг, други за по-дълго.” – Георги Тошев