Големите европейски клиенти бързо намаляват зависимостта си от „Газпром“

Снимка: Архив Ройтерс

Повечето европейски държави през последните месеци предприеха съществени стъпки за намаляване на зависимостта си от „Газпром“. Други, като Нидерландия, в чийто газов микс Русия не играе толкова голяма роля, пък планират пълен отказ от руския газ. „Газпром“ също „подкрепя“ тези усилия за диверсификация, съкращавайки или дори изцяло спирайки доставките на газ за европейските си клиенти от началото на военните действия в Украйна.

Преди ден руската държавна компания съобщи за съществено свиване на търсенето на природен газ в Европа, което води и до намаление на износа с около 35% за първите седем месеца на годината. В този период е включено и същественото намаление на доставките по „Северен поток 1“ (в момента до около 20% от капацитета от 55 млрд. куб. метра годишно). 

При това положение Германия, която е един от най-уязвимите клиенти на руския държавен холдинг заради големите обеми, които купува, беше принудена и успява да диферсифицира доставките. През 2021 година руският газ е бил с дял от 55% във вноса на страната, докато днес този процент намалява до 35 на сто, показват официалните данни на Министерството на икономиката.

Заради свитите доставки страната вероятно ще изпита затруднения да напълни газохранилищата до обемите, които препоръчаха властите – 95% към началото на ноември. Но дори и така, по данни на Gas Infrastructure Europe към края на юли газовите хранилища в страната са пълни до около 69% от капацитета си.

Берлин си спечели тихите критики на своите европейски колеги, отделяйки 15 млрд. евро за нагнетяване на газохранилищата. Германия няма нито един терминал за втечнен газ и ще разчита изцяло на солидарността на съседите си, за да може да си осигури доставки от танкери, ако Русия спре изцяло газоподаването. В Германия все повече вярват, че този сценарий ще се случи. Затова и залагат на газохранилищата, макар че според останалите в ЕС по този начин само се насърчава ръстът на цените на пазарите.

Сред големите потребители на руския природен газ е и Италия. По данни на подалия оставка премиер Марио Драги към началото на юли страната намалява сериозно своята зивисимост – от 40% до под 25%. Властите в Рим предприеха редица стъпки да си осигурят алтернативи от Африка, сред които и за втечнен газ от Ангола.
Към 31 юли газохранилищата на Италия са пълни до почти 73% от капацитета си.

През миналата година Австрия зависеше на над 80% от вноса на руски природен газ. Но днес делът на руския газ във вноса на страната намалява под 50%, коментира и австрийският министър на околната среда Леоноре Гевеслер пред Ройтерс. В момента страната е нагнетила в газохранилищата към 55% от своето годишно газово потребление – повече от 50 тераватчаса. Плановете са в газохранилищата да бъдат съхранени 76 тераватчаса за тази зима.

В страната са относително доволни от постижението – през март в газохранилищата имаше едва 15 тераватчаса, обсни и канцлерът на Австрия Карл Нехамер. От 1 август започна нагнетяването в едно от най-големите газохранилища в ЕС – „Хайдах“. Виена иззе съоръжението, което се управляваше от „Газпром“, тъй като руската компания не предприе никакви действия за нагнетяване на газ за зимния сезон в указания от властите срок.

Това газохранилище се използва основно от индустриални потребители в германската провинция Бавария и в момента не е свързано с австрийската газопреносна мрежа.

Унгария е сред най-зависимите от руския газ страни в ЕС – над 85% от всички доставки на газ идват именно от „Газпром“. Унгарският премиер Виктор Орбан също като всички свои европейски колеги води преговори за осигуряване на допълнителни количества газ за зимата, но за разлика от повечето европейци той разговаря с „Газпром“.

По данни на GIE унгарските газохранилища са пълни до около 52% от капацитета си, което покрива към 30% от годишното потребление на страната.

Към 31 юли гаохранилищата в ЕС са пълни малко над 69% от капацитета си, сочат потвърдените данни на GIE. За съжаление България е на последно място – към 48% от капацитета на „Чирен“ вече са запълнени. Полша е сред отличниците с нагнетени 98% от капацитета си за съхранение на газ. Това е към 36 теравтачаса, но годишното потрбеление на газ в страната доближава 250 тераватчаса.

От статистиката е видно, че реално само Австрия има достатъчно капацитет на своите газохранилища, за да покрие почти цялото си годишно потребление.

Според европейския регламент, приет от ЕК преди месец, страните от ЕС ще трябва да започнат зимата с поне 80% напълнени газохранилища, за да бъдат по-спокойни зимните месеци. Европа посрещна миналата зима с най-ниското ниво на запълняемост на газохранилищата от години, но благодарение на по-меката от обичайното зима, както и на стабилните условия за производство на електроенергия от големите вятърни паркове в Северно море, газът стигна до пролетта.

https://www.investor.bg/….